Не пой, красавица, при мне
Ты песен Грузии печальной:
Напоминают мне оне

 
 Наистина, докато хапех устни и неуспешно се търсех в огледалния лабиринт на самосъжалението, изобщо не бях забелязал, че в централния парк се провежда традиционният фестивал на читалищните фолклорни състави от цялата страна. Много го...

Интервюто беше публикувано в сайта  http://budnavarna.bg , но поради технически проблеми се изгуби от необятното интернетно пространство.
Теодор Христов Иванов е роден на 21.09.1978 г. в град Котел. Средното си образование завършва в СОУ ...

 Кажи, море, дали ще се завърне
момичето с зелените очи,
дали небрежно пак ще ме прегърне,

ЗАКОН ЗА НАМАЛЯВАНЕ БРОЯ НА КРЪЧМИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПИЯНСТВОТО
Обн. ДВ. бр.154 от 7 Юли 1947г., изм. ДВ. бр.2 от 4 Януари 1952г., отм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г.
Отменен с член единствен, т. 5 на Закона за отменяне на закони и нор...

 МОЛБА
На Деси
Виж как бърза нощта да избяга,

 

Вестник "Русия днес - Россия сегодня, № 44, 11 - 17 ноем. 2016, с. 2.

 Често ми припомняха какви съм ги вършил тогава. Как съм блъскал вратите, столовете, обърнал съм една маса и съм изкъртил някакъв радиатор с ритник. Не помня нищо такова. Знам само, че седях като в мъгла и се питах: „Защо? Защо&rdq...

 Животът без БОЙКО, загубил би смисъл,
животът без БОЙКО, е лют и суров!!!
За БОЙКО веднага на смърт бих отишъл,

 
Отскоро се бях сприятелил с този прекрасен човек, народния певец Иван Кремов. Освен че изпълнява хайдушки песни, той сам е поет, стиховете му носят фолклорен характер. Няколко вестника вече напечатаха поетични цикли от Кремов, читателит...

Музеят „П. К. Яворов”, получи от поета Дамян П. Дамянов новогодишен подарък – един бъкел, от който са пили вода големите македонски войводи Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и още много знайни и ...

 

Нека си припомним. В една народна песен се пее („и говори”) за елен, който в планината се надвесил над кладенец и... „с роги го мътеше, с очи го бистреше”. Изглежда, душата на Иван Кремов е била „мътена&...

       ЕДНО НЕИЗВЕСТНО КОТЛЕНСКО ЧИТАЛИЩЕ
Теодор ИВАНОВ
               В историята на България Котел заслужено заема мястото на градa, от който са започнали жизнения си път едни от най-ярките личности на нашето Възраждане.

                    Той носи в сърцето си българщината като златно зърно.
            Той носи светлината на Жеравна, която го е закърмила с юнашкото мляко на незабравата.
            Той носи силата на духа юначен, който не умира.