Прочетен: 16425 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2009 00:36
Предварително ви благодаря!
Ето и гениалното начало:
"Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата и историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие може да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: „Аз съм Швейк…“
И този тих, скромен, опърпан човек е наистина старият добър войник Швейк, героичен, храбър, чието име едно време, през австрийско, не слизаше от устата на гражданите на чешкото кралство и чиято слава не ще залезе и при републиката.
Много обичам добрия войник Швейк и като ви предлагам приключенията му през Световната война, убеден съм, че и всички вие ще почувствувате симпатии към тоя скромен, незнаен герой. Той не е запалил храма на богинята в Ефес, както беше направил глупакът Херострат, за да попадне името му във вестниците и школските читанки.
И това е достатъчно."
Самият Хашек е хуморист, то е ясно... пиши по-подробно какво те интересува, пък ще видим какво може да се направи ;)
Ето, например, анкетна карта, попълнена от него: http://www.rusarchives.ru/evants/exhibitions/czechoslovak-corps-exp/12.shtml
Живот [редактиране]
Роден е в Прага в семейството на беден учител. За участие в политическа демонстрация е изключен от гимназията. От 1903 г. се отдава изцяло на литературна дейност. Като юноша обича много да пътува и за няколко години обикаля Австро-Унгария (Словакия, Унгария, Галиция, Южна Полша), Балканския полуостров (през 1903 г. няколко седмици пребивава в България и написва фейлетон за пътуването си от Никопол до Русе), Венеция, Бавария.
До началото на Първата световна войната Хашек написва над 1000 разказа. През войната е мобилизиран в Австро-унгарска армия, но през 1915 преминава фронтовата линия и се предава на руснаците. През 1918 г. постъпва в Червената армия, става член на ВКП (б).
В годините на Гражданската война редактира чешки, немски и унгарски списания. В края на 20-те години, поканен от чехословашка делегация, се връща в родината си. През 1921 г. започва да публикува своето най-значимо произведение „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“. Оригиналното издание на романа е богато илюстровано от чешкия график Йозеф Лада. С тези илюстрации Лада става световно известен. От романа излизат четири части, но той остава недовършен. На български романът е преведен великолепно от големия славист проф. Светомир Иванчев.
11.11.2009 00:33
После - нямах време!
Знам, че този пропуск е нанесъл непоправими щети на психиката ми и сигурно си личи!:(
Но - ще следя с интерес коментарите!
И - обещавам да се поправя!:)
Ето ти я в читанката:
http://www.chitanka.info/lib/text/9038#toc
11.11.2009 00:43
http://vojtisek.tripod.com/hasek/
Биография [редактиране]
Йозеф Лада е роден на 17 декември 1887 в малкото чешко градче Хрусице. Първоначално той е учил декорация на помещения и театрални декори. От 1905 до 1907 г. обаче започва да посещава вечерни курсове в Художествено-промишлената школа в Прага. В този период той започва да публикува свои рисунки в различни вестници и списания и да прави илюстрации за книги. През 1906 г. се запознава с Ярослав Хашек и резултатът от приятелството им е илюстроването на „Швейк”. Междувременно той илюстрова и много детски книжки, на които той самият е автор или съставител („Езопови басни”). Една от най-известните литературни произведения на Лада е детската книжка „Приказка за хитрата Кума Лиса”. На изложбата „Експо 58” посмъртно е отреден приз за работата на Йозеф Лада.
През 1947 г. на Лада е дадено звание народен художник на Република Чехословакия.
За художествения стил на Лада е характерна графичната лаконичност и изразителност, постигнати с помощта на точните и прости линии. Художникът става световно известен с илюстрациите си към „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” (1924) от Ярослав Хашек.
Днес в лятната вила на семейство Лада в Хрусице се помещава Мемориален музей Йозеф Лада. В него е изложена богата експозиция, илюстрираща живота и творчеството на художника. За известния жител на Хрусице днес свидетелстват бронзов бюст, мемориална табела и училището, което той е посещавал, като дете
http://www.cschdz.cz/fotky/Lada.bmp
11.11.2009 02:14
После така се запалихме, че ежедневно си цитирахме текстове от цялата книга... И не само това... След време си набавих и книгата с илюстрациите... После още някои други произведения - фейлетона за маймуната Юлча... И се започна - биографията на Чаплин, на Никулин...Марк Твен, Джером Джером, Уудхаус, Аверченко, Колцов, Амброуз Биърс - почти всичко оп серията Панорама за хумора. Имах Антология на смеха/много избрани български хумористи/... Сега преглеждам само хумористичната страница на вестник "Трета възраст" ...
А Нато Здравков да е жив и здрав,живее в Канада с дъщеричката и съпругата си. Дъщеричката му също е художник... Сигурно "Приключенията на добрия войник Швейк" с илюстрации на Йозеф Лада е на нощното му шкафче... А дъщеричката му казва: - Тате спомняш ли си онзи чичо Емил от Димово с "Имало едно време един лук и приказката свършила дотук"? Тя ме караше да почвам отново и отново и така се смееха със сина ми, когато започвах "Имало едво време един..." и тя добавяше - "Един Емил!"...
Но пак напомням - всичко започна от добрия войник Швейк...
Едно момче служи в казармата, новобранец, и си взело книгата да я чете. Само че там по цял ден гонка, напрежение и те да се помайтапят с него и връщат листа, с който си отбелязва - 10-15 страници назад всеки ден. И той си чете без изобщо да забелязва какво се случва. И накрая взели да го наричат "Швейка" :))
Поздравления за темата!
скромен, незнаен герой...
да.
поздрави!
А за чехите си е така - по-големи комунисти са и от руснаците, за съжаление.
Ето тук книгата, ако някой иска да я прочете:
http://www.chitanka.info/lib/text/9038
Или: „Път, от двете страни на който има шкарпи, се нарича шосе. Да, господа. Знаете ли какво е това шкарпа? Шкарпата е изкоп, върху който работят много хора. Тя е вдлъбнатина. Да. Работи се с търнокопи. Знаете ли какво е това търнокоп?“
Страдаше от манията да обяснява всичко и правеше това с такъв ентусиазъм, сякаш беше изобретател, който разказва за своето изобретение.
„Книгата, господа, представлява от себе си множество различно нарязани листове хартия с различен формат, които са напечатани и събрани на едно, свързани и стуткалени. Да. Знаете ли, господа, какво е туткал? Туткалът е лепило.“
Той беше така безобразие щур, че офицерите го избикаляха отдалече, за да не бъдат принудени да чуят от него, че тротоарът оформява уличното платно за движение на превозни средства и че представлява издигната, покрита с плочки ивица пред фасадата на къщите. А фасадата на една къща е оная част, която се вижда от улицата или от тротоара. Задните части на къщата не могат да се видят от тротоара, в което можем да се убедим незабавно, ако застанем на платното на улицата.
Той беше винаги готов да продемонстрира тая любопитна особеност. За щастие обаче при една такава демонстрация го прегази кола… От тоя миг той се видиоти още повече. Спираше офицерите и се впускаше в безкрайно дълги разговори за различните видове омлети, за слънцето, термометрите, поничките, за прозорците и пощенските марки.
Наистина забележително беше как тоя идиот в сравнително къс срок можа да напредне толкова много и как се намираха влиятелни хора като дивизионния генерал, които го крепяха. Последният му държеше палци въпреки съвършената некадърност на полковника като военен.
— Ти си продънено банкетно черво — казваше той на Балоун, — тебе да те оставят, ще плюскаш до изпотяване, а пък ако ти дам да занесеш горе кървавицата, ще вземеш да светотатствуваш с нея по стълбите.
"— Как мислите, Швейк, колко време ще продължи войната?
— Петнайсет години — отговори Швейк. — Това е напълно естествено. Нали знаете, че на времето имало една трийсетгодишна война, сега ние сме двойно по-умни оттогава, значи 30: 2 = 15."
Иди кажи после, че току-тъй са го освидетелствали като идиот (вж, началото)...
Ами влакът дето е номер 3426 и до днес стои на линията :)))
КАРУЦАРЯТ ЙОСИФ БОНГ
Бойците от санитарния отред пренасяха тежко ранените към колите, които бяха приготвени в долчината. Щом напълнеха някоя кола, тя заминаваше за превързочния пункт. Русите откриха колите и започнаха да ги обстрелват с гранати. Конят на каруцаря Йосиф Бонг от трети на негово величество императора каруцарски ескадрон бе убит от шрапнел. Бонг заплака: „Клети мой Белчо, свърши се твоят земен живот!“ В тоя миг сам той бе засегнат от шрапнелен отломък. Въпреки това той изпрегна коня и закара тройката в сигурно закритие. След това се върна да прибере такъмите на убития кон. Русите продължаваха да стрелят. „Стреляйте, бесни проклетници, но аз няма да ви оставя такъмите!“ — и Бонг продължи да снема такъмите, като си повтаряше тия думи. Най-после той свърши работата си и запълзя към колата. Там върху него се изсипаха недоволството и упреците на санитарите, които бяха загубили търпение да го чакат. „Не исках да оставя такъмите, те са почти нови, помислих си, че е жалко за тях. Тия неща са ценни сега“ — така се извини храбрият воин и потегли към превързочния пункт, където едва сега показа раните си. По-късно неговият ротмистър декорира гърдите му със сребърен медал за храброст.
Тук център е на тежестта в войната, докато не
свири се отбой,
че всичко е загубено на фронта.
И за да бъде сигурен от източни номади,
строи си той от нари барикади.
Тез слова да каже той ще зине,
делото си щом завърши със „ура“:
„Австрия, не ще тя да загине!
Слава на родината и императора!“
...няма да добавя нищо повече ;)
— Tauglich[3].
— Какво казахте? — обади се един от лекарите. — Направете пет крачки напред и пет крачки назад.
Швейк направи десет.
— Аз нали ви казах — рече лекарят — да направите пет крачки.
— Не съм за няколко крачки — рече Швейк.
След това лекарите го поканиха да седне на стол и един от тях взе да го чука по коляното. После каза на другия, че рефлексите били напълно нормални, но той завъртя глава и на свой ред започна да почуква Швейк по коляното. През това време пък първият разтваряше клепачите на Швейк и преглеждаше зениците му. След това двамата отидоха до масата, където произнесоха няколко латински фрази.
— Слушайте, знаете ли да пеете? — попита единият от тях Швейк. — Бихте ли могли да ни изпеете някоя песен?
— Не ще и дума — отговори Швейк. — То аз нямам нито глас, нито музикален слух, но заради вас съм готов да опитам, щом сте решили да се забавлявате.
И Швейк захвана:
Младият монах защо ли
челото си свежда,
сълзи парещи два реда
защо ли нарежда?
— По-нататък не я знам — продължи Швейк. — Ако искате, ще ви изпея и:
Как тежи ми на сърцето,
как вълнуват се гърди ми,
тихо гледам ли нататък —
моя мила, скъпа си ми!
— И тая по-нататък не я знам — въздъхна Швейк. — Знам още първия куплет от „Къде си, край мой роден?“[4], освен това „Генерал Виндишгрец[5] война е захванал с тия от Изтока царски генерали“ и още няколко такива народни песни като: „Боже, императора пази“[6] и „Войската ни кога наближи Яромерж, града голяма“, и „Хиляди пъти те поздравяваме“[7].
Двамата доктори се спогледаха и единият от тях попита Швейк:
— Душевното ви състояние било ли е изследвано вече някога?
— В казармата — отговори Швейк тържествено и гордо, — господа военните лекари ме провъзгласиха официално за несъмнен идиот.
— На мене ми се струва, че сте симулант! — изрева другият лекар на Швейк.
— Аз, господа — бранеше се Швейк, — не съм никакъв симулант, аз съм истински идиот, можете да проверите в канцеларията на Ческе Будейовице или във военното окръжие в Карлин!
Сещам се за историята с коняка изпит на екс, за да не се усъмни подпоручик Дуб. И двудневния сън във влака след това.
Или за храбрия ординарец, който занесъл закуската на г-жа полковнишата в леглото, а тя го опипала по стегнатите прасци и рекла: Я дайте, дайте да видим...
Абе - Швейк ;-)))
Ами дъртия генерал, чиято главна грижа е редовната дефекация на войниците.
Имам чувството, че тази книга срути АвстроУнгария с убийствения си хумор!