Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2014 21:40 - ЕМИГРАЦИЯ И ПЕРУШИНА
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 2481 Коментари: 6 Гласове:
17

Последна промяна: 25.03.2014 06:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Всички сте чували словообразия такива – „Да ти умре магарето!”, „На баба ти хвърчилото!”, „Пука ми!”, „Ще го преместя в другия крачол!”, но знаете ли какво означава „Ще емигрират на баба ми патките!”?
            Преди години, на пазара киснеше един чешит, дето на всеки втори зъб, вкарваше този лаф. Стане, каквото стане там по белия свят, а той забелва очи, почуква се по слепоочието и току изтърси житейската си квинтесенция.
            Един ден не се стърпях и го попитах, откъде се пръкнали тези паметни думички, а той, срещу една бира само, ми разказа следното интересно нещичко.
            (Тази история, по-нататък през годините, дочух в поне още хиляда варианта, включая и вестник „Смях”, където също беше разказана от „очевидци”. Явно се беше случила във всяко българско село).
            Баба му, на моя познайник, това ще да е било някъде и аз не знам по кое време – имала много патки. И грачели, там, гонитби, крясъци, пера и пух се носели из двора, по мерата бой, хапане и скубане...
            Най-лошо било като подгонят човек или животно – тогава съскали като змии... Абе – също жени на седянка...
            Имало едно такова междукомшийско място, уж ничие, а пък всички го ползвали – да си тупат дюшеците, да изхвърлят зелето от каците напролет, по средата течала вада, децата пускали хартиени корабчета в мръсотиите, майките ги гонели с тупалките... Мили родни картинки!
            Един ден бабата отишла за нещо си там и намира всичките патки – натръшкани, притихнали, умрели... Рекла поне да използва перата и пуха – турила очилата и почнала да ги скубе. След двучасова неблагодарна работа, изглеждала все едно са я линчували. После взела на дядото ръчната количка, натоварила още топлите трупчета и ги откарала на бунището. Бутала количката, подсмърчала и с треперещ глас подкарала някаква стара песен, която знаела от своята баба, дето пеели, когато изпращали мъжете на гурбет.
            Следобед, по някое време, се вдигнал един джангър,  юруш, абе - вселенска глъчка, бабата излязла на терасата и що да види – патките, голи-голенички, под строй, се връщали обратно. Половината село дюдюкало, замеряло ги и каквото още се сетиш...
        И дядото пък се хили, хили и вика – Нашите емигрантки се завърнаха... Домиля им бащино огнище...
            Оказало се, че единият съсед си изхвърлил джибрите и гадинките се накълвали като за последно, а после изпаднали в делириум тременс...
            Смятай, каква упойка... – завистливо потръпваше домораслият разказвач. - да те оскубят и нищо да не усетиш...
            След това черезвичайно събитие, акциите на комшията като ракиджия се вдигнали до небесата, а бабата добила слава, че въди специални патици – „емигрантска порода”... Още им казвали „патици-бумеранг”, щото винаги се връщали и какво ли още не...
            От това произлязла и нашата крилата мисъл, която пасваше на каквото речеш от ежедневието.
            И като се замисля – ама наистина си е точно така.
            По едни години, когато народът беше пощурял масово да бяга навън, се бях нагледал и наслушал на какви ли не оригиналности.
            Ту ще се скарат на тема – „в коя чужбина се вадят повече пари”, ту в дискотеката ще организират викторина – „Европейски градове” с награден фонд бутилка гроздова, ту в гората ще си направят гранична бразда и до полудяване ще се упражняват в диверсанство.
            И това хора пораснали, зрели, със семейства и трудов стаж зад гърба, а на моменти се държаха като в детската градина. Да се чуди човек – да плаче ли, да пие ли, какво ли да прави...
            Както и да е, който успя – отиде в странство, разказваха се там всякакви чудеса и халосии за долари, динари, марки, коли, къщи, жени... В малкия град е така – един казал, друг поукрасил – третия направо нова история съчинил.
            И всичко си беше ток и жица, докато не започна ГОЛЯМОТО ВРЪЩАНЕ.
            Като да се бяха наговорили, на рояци и тумби, окъсани, изпосталяли, забили очи в земята – сякаш излезли от старите фими за Диарбекир.
            Само дето не съскаха и грачеха...


Теодор Иванов

 




Гласувай:
17
0



1. tit - ееее!:))
22.03.2014 23:20
Чак да ги оскубе и да не гъкнат!:):))
Що си мисля, че първо ги парят, и чак тогава ги скубят?:)
Но няма невъзможни неща!:)))
Нашенските гурбетчии, в голямата си част отиват от зор, не от пиянство....:(
цитирай
2. kobata - :D :D :D
22.03.2014 23:45
:D :D :D
цитирай
3. angpiskova - Здравей!
23.03.2014 19:38
Разказът безспорно е интересен, но моите познати и съученици си стоят в чужбина и хич не мислят да се връщат насам.
цитирай
4. kobata - Живи и здрави да са!
23.03.2014 22:56
Живи и здрави да са!
цитирай
5. voinov50 - Хе-хе-хе,
25.03.2014 06:05
накара ме да се смея на глас... :))
цитирай
6. sparotok - !
27.03.2014 15:21
Смях се със сълзи! Радвам се да видя Кобата преминал съм Светлата Страна :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 680211
Постинги: 276
Коментари: 1564
Гласове: 15281
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930