Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2016 20:10 - ДО ПУШКАТА И ДО КАМАТА НА ПОЕТА
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1132 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Музеят „П. К. Яворов”, получи от поета Дамян П. Дамянов новогодишен подарък – един бъкел, от който са пили вода големите македонски войводи Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и още много знайни и незнайни герои.
            Биографията на този обикновен жетварски бъкел с изрязан надпис „Истилиян от Желязно”, с оръждавяла верига, е необикновено богата. Като „жива история” той ни връща към село Железница, Благоевградско, в старата Пандурчева къща, кацнала самотно на стръмния скат, в която през 1901 г. се приютили Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов и други, а през 1902-1903 г. в нея са отсядали Гоце Делчев, Пейо Яворов. А бъкелът е утолявал жаждата след дългите уморителни походи.
            Това е разказвал дядо Истилиян в предсмъртния си час на народния певец Иван Кремов. Този народен певец получава покана от стареца от с. Железница, Благоевградско, да изнесе концерт от хайдушки песни само пред него. Всичко си има дядо Истилиян – даже и транзистор до главата си – само живата песен му липсва... И тръгва Иван Кремов за с. Железница, намира Пандурчевата къща, в която бере душа дядо Истилиян, и там, на открито, се състоял „концерт за един човек”, както писа за него вестник „Работническо дело”. Иван Кремов дарява дядо Истилиян в последните му мигове с истинска радост – хайдушките песни: да го изпроводят от този свят, от тази тристагодишна къща, приютявала хайдути от миналите векове до 1912 г., когато се е освободило Пиринско.
            А певецът бил щастлив, че песните му от Котленския и Жеравненския балкан, които той научил от майка си, са станали близки и на стареца от Пирина. Хонорар не поискал – нищо, че дядо Истилиян 1300 лв му давал! Тогава старецът с бъкела го дарил – нека у него остане! Защото певецът с песните си го е освежил, както бъкелът – морния пътник с водица. И да го пази, че от него големи хайдути са пили!
            Иван Кремов донася бъкела в София, радва му се, но решава – нека бъкелът бъде у любимия поет и приятел Дамян П. Дамянов: също така да радва окото му, да топли сърцето му...
            И тъй, в предноговодишната вечер, поетът дари бъкела на музея на Яворов – да бъде до пушките му, до камата, дето Гоце му е подарил, до хайдушката му лула...

 

Златана ХЛЕБАРОВА
Вестник „Отечествен фронт”, № 11526, 7 ян. 1983, с. 12.




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 670868
Постинги: 276
Коментари: 1564
Гласове: 15172
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31