Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 16:04 - Интервю по писмователни въпроси...
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Интервюто беше публикувано в сайта  http://budnavarna.bg , но поради технически проблеми се изгуби от необятното интернетно пространство.


Теодор Христов Иванов е роден на 21.09.1978 г. в град Котел. Средното си образование завършва в СОУ „Г. С. Раковски" - Котел, а висшето образование - във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Работил е като учител, библиотекар, журналист и университетски преподавател. Негови публицистични статии и художествени произведения са публикувани във в. „Котленски край", в. „Янтра днес", сп. „Жажда", сп. „Смесена китка", алманах „Света гора", антология „Млади разказвачи", в. „Свободен народ", в. "КИЛ", сп. „Пламък", сп. "Везни", сп. „Простори`61", както и в литературните сайтове „Bukvite.bg", “Otkrovenia.com” и личния му блог "kobata.blog.bg". През август 2013 г. излезе от печат първата му книга - сборникът с разкази „Заличаване". 

1. Какво заличава един писател, когато прави героите си вечни?
            Най-вече себе си, в кръга на шегата. На този въпрос по-скоро би трябвало да отговори човек, който има самочувствието, че е достигнал невидимите върхове на писането и е създал непреходни творби и оригинални персонажи. Аз просто разказвам едни истински истории, заедно с действащите лица – най-обикновени хора, каквито срещаме ежедневно в супермаркета, в автобуса, на улицата, или покрай служебните си задължения. И доколкото в своята същност междуличностните отношения са едни и същи от пещерните времена насам – може твърдим, че авторът няма никаква заслуга за това, че един литературен образ е вечен. По-скоро ролята на писателя е да открие подобен герой и след това, с помощта на таланта и уменията си, да ни срещне с него.

2. Защо наричаш разказите "скучни" - от скромност или нещо друго?
            От самоирония. Аз винаги съм мислил, че когато човек се вземе насериозно, това означава, че всичко при него е приключило. Самата формулировка „скучни разкази” ми беше подхвърлена като присъда от един доморасъл критик, който се опитваше да прави негативни оценки за моите разкази в интернет. 

 3. Какво ти дава в повече нощта от деня?
            Аз съм окончателна и съвършена нощна птица. Това е нещо, което нося в себе си по рождение и няма никакви изгледи за промяна. Аз се „съживявам” с падането на нощта, тя ми дава душевно спокойствие, уют, откъсване от вулгарното ежедневие, тогава от мен започват извират идеи, енергия и думи. Почти всичко, което съм написал през живота си, е било направено по късни доби. 

4. Задаваш ли въпроси сам на себе си, как продължава животът на твоите герои след края на всеки разказ?
           Дълги години съм работил в областта на науката, и много от иструментите и навиците, използвам и при литературната си повинност. Примерно – преди да пристъпя към изграждането на текст, аз съставям план, в който са отразена централните и страничните участници, техните движения по основната сюжетна линия, обстоятелствата, и всичко останало.  Много често обичам да оставям финала отворен, от една страна - защото в живота всичко продължава, и ще продължава, много след като отминем по своя път, а от друга страна - не ми се иска да впрягам читателите в коловоза на моите мисли. Нека всеки допише своя личен край на историята, като се надявам, че по този начин ще научи най-много за самия себе си.

5. Какво е писането за пишещия човек - смисъл, цел, порив или е неразбираемо чудо?
           Каквото е дишането за дишащия... Писането е начин на живот и сигурно всеки има своята концепция защо го прави. Лично за мен – това е средство за изваждане на бял свят на всички добри или лоши хора и случки, за които знам, на който съм очевидец или потърпевш. Да се знае и помни!

6. Как се появи идеята за разговора за творческото писане?   

           От дълго време съжителствам с тази мисъл, която премина през различни варианти: дали да е школа по творческо писане, или нещо, като популярните в момента майсторски класове. Но ми се струва, че всичко това звучи много претенциозно и правоъгълно. Имах виждания, че трябва да бъде част от някъв проект, но така или иначе, никой не се заинтересува от нея. Вече след откриването на център „Румелина”, споделих това с г-жа Мариела Русева, тя веднага откликна и ето, че разговорът за литературата и творческото писане е вече пред своя старт.

 7. Какво най-много ви се иска да споделите с пишещите варненци?

            Аз нямам цел да отправям литературни мантри от последна инстанция. По-скоро искам да споделя своята гледна точка за творческия процес. Затова колко дълга и трудна работа очаква всеки, който е решил да се посвети на писането. Как трябва да развива техниките на четене, как да си тренира паметта, говоренето, начините на издирване на информация и т.н.

8. Какви са въпросите, които очаквате да ви зададат?
           Очаквам всякакви въпроси и мнения.


9. Какво пожелавате на себе си?
            Здраве и верни приятели! 

10. А на всички пишещи?
            Да не забравят, че думата „муза” е в женски род...

Кадри от разговора за творческо писане в център "Румелина".
image
imageimageimage




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 696414
Постинги: 276
Коментари: 1564
Гласове: 15415
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930