Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2009 02:58 - Майка Тереза
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1605 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 06.06.2009 18:17


На Ина Крейн,

                                                                                                                  с благодарност!

 

    Потях се над уводната статия, когато звънна телефонът:

    - Зачерних се, чедооо! - пресипнал женски писък изпълни стаята. - Свърши животът за менеее...

    Първо помислих, че някой се майтапи и тъкмо да му вляза в тона, когато от слушалката се чу  строг мъжки глас:

    -  Господине, с вас говори капитан Петров от полицията! Намирам се в дома на Иван Огнянов. Майка му е намерила предсмъртно писмо, в което той казва, че ще се обеси на вашето любимо място. След малко ще дойдем да ви вземем от редакцията!

     Ваньо се обесил?!? Не, това не може да е вярно! Снощи бяхме заедно на  спявка и унищожихме няколко бутилки мискет с печена пъстърва... Смехове, закачки, танци... Нищо не ми е казал, а се знаем още от детската градина. Където единият - там и другият. Какво ли се е случило?!?  Клаксонът на патрулката, прекъсна безмислените ми терзания.

    Пред районното имаше много мълчаливи и смръщени хора - цивилни и униформени полицаи, екип на Бърза помощ, колеги на Иван от Горското стопанство и служители от Общината.

    - Голямото дърво, над естрадата в парка! - отговорих на въпроса в очите им. - Веднъж дядо му беше казал, че оттам в хубаво време се вижда морето!...

    Имах чувството, че някой ме е стиснал с две ръце за гърлото! Не можех да дишам, нещо в мен трепереше силно... Едвам стоях на краката си като гледах как тънкият балкански ветрец люлее изстиналото тяло.

    Ех, Ваньо, братче мое... какво се е случило, защо трябваше да става така... Устните му бяха застинали в някаква странна усмивка, сякаш всеки момент ще отвори очи и ще ми проговори.

    Ето, донесоха носилка и стълба, и тъкмо започнаха да режат въжето, когато настана някаква суматоха -  хората се разбягаха, стълбата се разклати, каченият полицай падна, полупрерязаното въже не издържа, скъса се и моят приятел тупна тежко на земята.

    В това време един от униформените извади пистолета си и започна да стреля в мъртвеца. Причерня ми пред очите и се свлякох на земята.

    Остър амонячен мирис ме върна към живота. Лекарката се усмихна съчувствено и ми разказа, че преди да се обеси Ваньо си е прерязал вените и две змии, навити на кълбо под него са пили с часове от топлата вкусна кръв, а после се нахвърлили върху полицаите...

     Откараха го за аутопсия, а аз отидох в тях за да взема негови дрехи. Леля Еленка ме посрещна останала без глас и с угаснали очи:

     - Чедооо... Какъв огън ни дойде до главата? Какво стана? - нареждаше тихо, докато вадеше риза и панталон от нафталинената ракла. - Нали ще ми го доведеш? Нали ще го доведеш пак при мама, да си го видяяя...

    Съдебна медицина се намира до Областната болница, само входът е откъм гърба на сградата -   да влизат големи автомобили и да не се вижда какво има в тях.

    Едва тук успяхме с капитана да си поговорим по-подробно. Ваньо написал в писмото, че отдавна е взел това решение, че не виждал смисъл да живее, омръзнало му е всичко и т.н. Накрая помолил всички за прошка и пишел, че аз знам къде да го намеря...

    Докато подпирахме стената, чакайки патолога, пред входа, до бариерата забелязах една облечена в черно, възрастна, свита женица. Ех, сигурно нечия баба, майка или сестра... Животът безмилостно е почернил и нея...

    Другият ден бе още по-кошмарен. Сълзи, свещи, цветя, катафалка, музика... накрая буца пръст, издумкала по ковчега! Почивай в мир, братче! Вечно ще те помня!

    Минаха няколко години. Страната продължаваше да живее в своя кошмарен сън, наричан преход, демокрация... Страхотно нещо - едни ровят в казаните, други се разкарват с лъскави колици...

    Случи се така, че близо край нашето тихо, скучно градче гръмнаха едно такова дебеловрато човекоподобно. Няма как, за нашите мащаби това си е сериозно произшествие, и затова лично главният редактор - т.е. аз, се наложи да се вдигне до областния град и да чака пред РДВР-то, за да събере достатъчно материал за статията си. Докато се мотаех напред-назад, ми хрумна да отида до моргата - де да знам, може пък там да ми се усмихне късмета. Купих прозрачна бутилка, салам и хляб и се запътих към мрачното място. Помните надявам се, онази поговорка: „Висок градус -железни врати отваря"? Без проблеми хлътнах в миришещите на формалин хладни коридори, намерих съдебния експерт и добре си „поговорихме". Направо станах специалист по натривки, проектили,  гилзи и т.н.

     Вън ме посрещна най-яркото слънце, покачено на най-синьото небе и най-сладкият въздух... Просто стоях... Стоях и се опитвах да се надишам, да се нагледам...

    Блаженството ми беше нарушено от силни викове. Докато се огледам и видях как една жена бяга от охраната на Съдебната медицина. Ама като стрела! Докато се огледам и изчезна. И една такава дребничка, а облеченият в камуфлаж човек държеше в ръка чепата сопа. Да се смея ли, да плача ли...

    - Абе, началник, не ти ли е малко голямо оръдието? - любопитството ми надделя и се приближих до него. - Нали ако я удариш веднъж и...

    - Ааа, на таз, убиването и е малко! - изплю се на земята той. - Мамицата и мръсна! Ама ще я прекарам, таз Майка Тереза!

   - Добре де, какво толкова е направила? - гледах разгневеното му лице и не можех да се начудя. - Откраднала ли е нещо?

    - Ти не си ли чувал за Майка Тереза? - на свой ред се учуди той. - Дето причаква близките на мъртъвците и се натиска да мие и облича труповете. Един вид, помага на хората... Ама аз, нейното мами...

    Сега си спомних, че това беше същата женица, дето толкова я окайвах преди време... Ама то лошо няма, какво пък - и от такива хора има нужда... Не разбрах защо толкова са я намразили... Може би се е набъркала в нечий бизнес. Както и да е, нямах време за философстване. Чакаше ме извънреден брой и трябваше да залягам над статията.   

    ... Купонът беше разгара си. Верните другари, на по 30-40 години - играха, пяха, свириха на китари, рецитираха стихове - пълна програма. И някъде по малките часове, когато умората налегна всички, започнахме да си разказваме страшни случки. Сещате се, нали - някой със зловещ глас и фенерче под брадичката, разказва за грозна баба, дето се храни с деца, а друг продължава серията с история за вдовицата-вампир.  

    - Аз пък знам една истинска магьосница! - надвика всички Милена. - Направо ще ви паднат шапките...

    И се започна една, не ти е работа... Майка Тереза - плахата, състрадателна лелка се оказа истинско чудовище. Най-силната по черните магии в цяла България. Каква ти България, даже в далечни държави и се носела  славата. Постоянно я посещавали състоятелни хора от всички земни краища, за да използват нейните способности. А „коронният" и номер бил „магия за смърт", направена от вода, с която е къпан умрял насилствено човек. Както е умрял покойникът - така умирал и омагьосаният...

    Тичах към тоалетната и с последни сили удържах надигналата се от стомаха ми злъчка, а касетофонът продължаваше да дъни някакъв летен хит...    




Гласувай:
0
0



Следващ постинг

1. анонимен - ...
04.06.2009 03:11
и това същата простотия като заличаването
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904610
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930