Прочетен: 4232 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2009 03:32
Напоследък, като си говорим все за избори и ми се иска да ви прочета това:
Изповед
(намерено в книжата на един депутат)
Аз всяка правда заглушавам,
на истината път не давам,
затуй съм честен человек,
затуй аз скачам, пия, пея,
затуй със веселби живея
във нашия греховен век.
Безумни казват, че злината
навред царува по земята,
че бил човекът във ярем...
Но ний не вярваме на тези
детинщини и хипотези,
а си крадем, крадем, крадем...
И избор дойде ли тогава,
за наша чест, за наша слава,
кръчми отвориме завчас
и водим селянина тамо -
да пие мало и голямо
и да гласува зарад нас.
А чуем ли, че някой буни
народа, вдига го срещу ни
и смело нам посочва меч -
завчас в затвора го введеме
и хубав бой му там дадеме,
па сетне пратим го далеч...
Вий викайте си против нази,
нас днес полиция ни пази -
на вас плесница кат дадем,
ний пак по наший път вървиме
и здраво си властта държиме,
и пак крадем, крадем, крадем...
Тези дни е актуален и въпросът за нови и стари министри.
Ето подвързачовата басня:
Министър и оставка
Прегърбен, натоварен,
с огромния чувал -
с товара на държавната управа;
безкрай измъчен и като попарен,
министър-председателят вървял
към министерския съвет направо
вървял, ала едвам-едвам,
със потно и набърчено чело,
и пъшкал, и си шепнел сам:
- Ужасно е туй моето тегло!
Не мога вече да изтрая,
решил съм да му туря края!
Що значи туй! И стар, и млад,
и беден, и богат,
и гърбав, и сакат,
и прост, и очилат -
прострял ръце къмто хазната!
А в нея... миша трупа се премята...
Навън - въпроси нерешени,
астрономически платежи,
а вътре - хулигани и невежи,
и всичко чака ред от мене!
Във цялата страна раздори
и всеки ръкомаха и дърдори,
и никой никого не слуша!
Кой би могъл да тури ред в една държава,
където всеки само рита, хапе, джавка?
Не! Вече ми дойде до гуша.
Едно спасение за мен остава:
оставка час по-скоро! Да, оставка!
Внезапно там, на тротоара,
изскочила изпод земята дама -
ни млада, нито стара,
към четирийсет има-няма.
И рекла: - Аз, със извинение,
съм госпожа Оставка. Ето ме и мене!
Повикахте ме - и дойдох.
Готово нося заявление,
приемам подписи без ох...
Сложете името си тука -
и сте свободен, за добра сполука!
Министърът се просто слисал.
Но - то се знае - не подписал.
Усмихнал се приятно
и твърде деликатно. -
Като че ни лук ял, нито мирисал -
отвърнал: Как казахте? Заявление?
О, туй е просто недоразумение!
Наистина, че аз ви споменах,
повиках ви и пожелах -
но то бе, прелюбезна дамо,
да ми помогнете в товара само1
Не щеш ли, близко там
било партиен клуб. И отведнъж
изскочил някой си държавен мъж.
Той също шеф бил сам -
почти напълно луд от скомина за власт.
И викнал: - Аз, аз, аз!
Да ви помогна на товара?
Готов съм на превара!
И със условията съм готов:
финанси, вътрешно благоустройство, пощи,
и друго някое ресорче още,
което ще отстъпите с любов,
за коалиция!
Министърът се окончателно свестил
и неочаквано се отморил,
огледал се, повикал за полиция,
предал ги двама на стражара
и лекичко подхукнал сам с товара...
Таз басничка е много стара.
За да я разбереш добре за вчас,
не трябва много ерудиция:
макар че тежко е да носиш власт,
триж по е тежко да си опозиция!
Ами... Както се казва: "Всяка прилика с лица и събития е случайна!"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
ПЕЧАЛ Е... ЗАЩОТО ВИЖДАШ КАК ДРАПАТ, ДРАПАТ..МИНЕ ЖИВОТА И ТЕ ТАМ... ОТ КЪДЕТО ДОШЛИ СА
ДУХЪТ Е ВАЖЕН..ЧЕРНА КУТИЯ, КОЯТО ЗАПИСВА УРОЦИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ЖИВОТ
http://vbox7.com/play:f270cbb6
додето не остане в страната ни човек...
Благодаря за удоволствието, приятелю!
Поздравление!
Мисля да спра с постингите на тази тема. Някак си не ми действат успокоително на душата.
Ние сме си същите не от времето на Подвързачов, а още от Кубрат...
Чакам следващия ти постинг за човека, който смята, че:
"Когато се издигнеш окончателно над земното — тъкмо тогава те заравят в земята.“
Поздрави!
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому меракът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
13.07.2009 01:48