Прочетен: 3714 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2009 14:18
Оцелял сред битките с времето, в гористите поли на Стара планина, стоиш ти Котел мой от векове и гордо пазиш своята тайна.
Много пъти в теб се разбиваха мълнии и бури убиваха усмихнатите пролетни цветя.
Много пъти природните стихии и бурите от човешка ненавист те превръщаха в пепел, но ти като Феникс се възраждаше и бе пак готов за нов живот.
Много от твоите деца след дълго скитане по негостоприемни земи, се връщаха при теб за да намерят утеха и закрила в майчината ти прегръдка.
Много от тези, които идваха да те видят, запленени от твоята красота и българския ти дух, оставаха завинаги при теб.
Много от най-будните умове и любящи сърца на България, взеха от теб искри за да запалят огъня на непримиримата борба с неправдата.
Котел, мой! В дългото надбягване с вечността ти си винаги пред нея, останал чужд на суетата, владееща човешките сърца.
Прекланям се пред теб!!!
vbox7.com/play:ae0db784
НО ВЯРВАМ ЧЕ ЩЕ ВЪРВЯ ПО УЛИЦИТЕ МУ, ЩЕ ГЛЕДАМ УЮТНИТЕ КЪЩИ СЪХРАНИЛИ БЪЛГАРСКИЯ ДУХ И ЩЕ ГО СНИМАМ, СНИМАМ...
КАЧВАМ ГО ПРИ ДРУГИТЕ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ