Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2009 22:50 - НЕПОЗНАТИЯТ АКАДЕМИК ДИМИТЪР АНГЕЛОВ
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 5440 Коментари: 18 Гласове:
14



   Димитър Симеонов Ангелов е български историк. Завършва история в СУ през 1939 година. Специализира византология в Мюнхен (1939 - 1943). Син на професора по римско и гражданско право Симеон Ангелов.

Доктор по византийска история в университета в Мюнхен (1943). Учител в Добрич от 1944 г. Асистент по история на Византия в Софийския университет (1944 - 1946). Доцент (1947 - 1949) и професор (от 1947). Член-кореспондент (1975 - 1979) и академик (от 1979) на БАН.

Декан на Философско-историческия факултет на СУ (1960 - 1963) (1968 - 1970). Ректор на института за чуждестранни студенти (1963 - 1966). Ръководител на катедрата по история на България във Филологическия институт на СУ (1966 - 1973), както и на секцията по средновековна българска история в института по история при БАН (1966 - 1978). Директор на Археологически институт с музей при БАН (1971 - 1986) и генерален директор на Центъра по българистика (1986 - 1988). Секретар на централния съвет на Българското историческо дружество (1970 - 1976) и подпредседател на Международния комитет на византинистите в Атина (от 1961), като председател на българския национален комитет. Редактор на исторически списания и издания.

НЕПОЗНАТИЯТ АКАДЕМИК Д. АНГЕЛОВ
(Стихотворни пародии на историко-археологически теми)

 

ИСТОРИЯ СЪС САРКОФАЗИ
(или от археолози Бог да пази)

 

По всички краища вест долази:
в столнината стара – саркофази!
Покрити с тежки похлупаци

    и на единия – надпис с гръцки знаци.

Тозчас се вдигна шум до Бога,

тревожно затръби тревога:

     Внимание, внимание!

     Задава се задание –

да браним всеки саркофаг

от въздух – главния му враг.

     Че в тях се крие закопан

     поне един старинен хан.

Търчат запалени специалисти

и пълнят лист след лист невежи журналисти,

реват газети в приповдигнат тон:

Ура, най-сетне български Тутанкамон!

Строи се мощна камера хранителка

на чаканото чудо бъдна зрителка.

Мероприятия множат се спешни, трошат левчета грешни...

И все по пищни стават фразите:

Ах, саркофазите, ах, саркофазите!

А кротко въздухът през камъка шуплисти

седи си в саркофазите дебели, обемисти,

че той с векове в тях е бил

и всичко е превърнал на пистил,

но кой да знае таз подробност малка

(не ще се пъхнем я в самата катафалка).

И тъй да чакаме спокойно урчения ден –

с успех огромен, с успех предрешен!

И ето я лелеяната дата:

(сега ще пипнем хана за брадата).

Море от хора се край Плиска плиска

и чудото да види се натиска.

Високо в небесата се хеликоптер вий

и чака само знакът – огън бий!

Да грабне и да скъта златото несметно

от саркофазите що кима му приветно.

Пристъпват бодро спецове богоизбрани,

чертаят веч поеки контури на романи.

А в камерата адски, задушаващ пек

едва да издържи човек.

Започват свойто дело лостовете мощни

(о, ключ желан на мечти денонощни).

И веч открехнат е огромний похлупак,

Предавай тайните си, вълшебний саркофаг.

От вътре чу се – ядец, Омуртаг!

„Не бързайте, чеда, със фразите

преди да сте разкрили саркофазите,

че иначе ще ми загазите”.

Така изрече този мъдър хан

и пак лежи си нейде закопан.

 

10.10.1970

 

 

СЪЗДАВАНЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

И ПАРИЧНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕЯ

 

Плъпнаха на юг от Дунава славяни

и се настаниха в китните Балкани.

След довтаса Аспарух

и ромеите помля на прах и пух.

Погна с конницата Константина Погоната,

та се разтрепера горкия от петите до брадата...

Влезе Аспарух в столицата Плиска

всеки да го види се натиска.

Па се ханът братски със славяните прегърна

ала в миг от ужас ърце му се обърна.

Затресе се вождът като лист,

зърнал бе го белетрист!!!

Свърши, рече, в книга ще попадна

и образ и дело – всичкото пропадна...

Ще ме направят монгол, лют и кривокрак,

па ще ми измислят и злощастен брак

що ли трябваше ми Дунав да минавам

и нова държава тука да създавам?!

Тъй се ханът вайка, загинах си, майка!

Нищо не помогна – писател го погна

в роман го натика, оня крещи, вика,

па си го омеси както си желае

нали веч умрял е – нека да си лае...

Последва размазан, хвалебствен доклад

и вот романистът – щастлив лауреат!

Да е жива и здрава първата държава

за джоба бездънен хонорари дава!

 

13.10.1968

 

 

КАК СЕ ПИШЕ ИСТОРИЧЕСКИ РОМАН

 

Писател плодовит, мастит

от слава вече сит, пресит

реши: край вече на съвременни проблеми тежки,

че има там бой за забежки и грешки,

да взема да отправя към миналото взор,

където лекичко с по-малко пот и зор

фантазия препускан а простор.

Да взема да се гмурна девет десет века наназад

Терен непипван, сочен, непознат, де няма среща с критикар зъбат.

Намисли. Попрегледа няколко брошурки

и в миг заиграха творческите хурки.

Заточи се писателската прежда

за хонорара свиден бъдната одежда.

И ето – чупи катинара, що към столетията дверите отваря.

Най-напред, то се знай, към сто старинни думи:

наместо хора – люде, наместо шеги – глуми,

наместо чер кон – вран, наместо война – бран,

наместо Иван – Иваница, Милкана –вместо Милица.

Вместо мисли – промишлява, дарува – вместо дарява.

Вместо простичкото дрехи – по-тържествено доспехи.

Прекрасно – ей го историческият фон.

Пропуснах, вместо той, ще кажем он

и накрай един старинен Гедеон!

А сега, сюжета. От факти нямам хабер,

но нищо, не е дяволът чак пък толкоз чер,

нал` за туй творец съм – да кроя, да мисля

и тъй как ми хрумне, тъй да го измисля.

Най-напред ще почнем с наш известен цар.

Името ще спазим (колкото за цяр)

до царя – овчар, говедар, гончия, светия, хаджия,

старец мил – зъл Сатанаил.

Мечове, пълчища, викове и бой

с власи, с печенези, без чет и без брой,

с кумани, с татари, все в старинен стил.

Оле, как ги меша, бил съм и пребил!

И два вида люде – едни добри, харни,

другите ужасни, подли и коварни...

Свърши и забърка страшен буламач,

с една верна дата – ей тъй за „илач”.

И накрай в главите на вси се нацеди

и мисли и дела по вкуса си почна да реди.

И чудото стана – по пергаментови листи пишат марксисти,

селяци говорят като философи,

девойки леят поезии с кофи,

пеленачета съставят строфи,

беляк кротко старци картофи

(чакай, по-късно докараха у нас тия,

но нищо, лапсус калами, дреболия).

Грабнал другарят творческа лира

за всекиго работа намира

и постъпка мотивира

(та героите скачат, подскачат, смеят се, плачат

и да рачат и да не рачат – че нли горките автора си тачат!).

Завърши грандиозното произведение,

плод на огромно вдъхновение

и ревна писателска преса тържествена, похвална меса:

Ах, ето, ето, нов и колосален труд

към нови форми и идеи завой крут,

успех нечут, нечут, нечут!

Зачете се писателят в хвалебствената оратория

и каза си – брей, без да разбирам бъкел от история,

излиза, че професор там съм и то – първа категория!

 

07.07.1967


Епохи, 1997, № 1 - 2, с. 276 - 283.

 



Гласувай:
14
0



1. veninski - Виждам, че си сменил логото...
05.12.2009 04:33
Виждам, че си сменил логото...
цитирай
2. kobata - Трябва да има промени...
05.12.2009 12:32
Трябва да има промени...
цитирай
3. анонимен - В детството един негов
05.12.2009 17:42
роман ми бе любима книга - "Смелият чунг". Хубаво си се сетил за него.
цитирай
4. kobata - Парасол,
05.12.2009 18:43
"Смелият чунг" е от писателя Димитър Ангелов, дето е написал и "На живот и смърт". А този е историк. Аз затова публикувах автобиографията му, за да става ясно, че са различни хора. Поздрави.
цитирай
5. sparotok - хумор и реалност
05.12.2009 22:20
Ангелов много добре е отразил действителността и е описал съсвем точно учените и алхеолозите ни.
Забавно и тъжно същевременно...
цитирай
6. kobata - Павка,
05.12.2009 22:29
прав си. Аз нарочно сложих и датита, когато са написани стихотворенията. Например това за историческия роман е написано през 1967, а... например един подобен исторически роман е написан през 1964. Подозрителна случайност...
цитирай
7. sparotok - истина
06.12.2009 00:45
kobata написа:
прав си. Аз нарочно сложих и датита, когато са написани стихотворенията. Например това за историческия роман е написано през 1967, а... например един подобен исторически роман е написан през 1964. Подозрителна случайност...


А колко още случайности има....
цитирай
8. kobata - Случайни случайности...
06.12.2009 02:27
Понякога си мисля, че няма никакъв смисъл, от всичките тези неща дето ги пишем.
цитирай
9. анонимен - kobata
06.12.2009 07:37
Да, съвпадение на имената е, но аз си мислех, че е именно този, тъй като е роман за праисторическия човек.
цитирай
10. kobata - Парасол,
06.12.2009 12:29
Те ги има няколко с това име, дето са известни. А пък има и един Димитър Стоянов :))))
цитирай
11. katan - За мен Димитър Ангелов
06.12.2009 20:06
не е непознато име.
Но не знаех, че е писал и такава поезия.
Той е един от най-големите византолози у нас, негов ученик и последовател е проф. Петър Бакалов.
А за Димитър Иванов Стоянов - няма какво да се каже освен - класика Елин Пелин!
Другият Димитър Стоянов е приятелят Радой Ралин - и за него няма какво да се каже. Всички го познават - и личността му и творчеството му.
Може би малцина познават лириката му, която е много нежна и красива.
Поздрави за постинга!
цитирай
12. kobata - katan,
06.12.2009 22:26
под непознат имах точно в предвид стихотворната му дейност. А Димитър Стоянов, за който говорих, не е нито един от тези двамата :))) Има и трети с такова име, доста известен, да не кажа печално :)))
цитирай
13. katan - kobata -
07.12.2009 17:46
Може би имаш предвид Димитър Кинов Стоянов?
цитирай
14. kobata - katan,
07.12.2009 18:29
понеже имаше малка закачка на тема комунизъм и аз за това споменах ето този нежен образ:

Димитър Иванов Стоянов е български политик от Комунистическата партия (БКП). Той е министър на вътрешните работи на България от 1973 до 1988 г.
Биография [редактиране]

Димитър Стоянов е роден на 7 ноември 1928 г. в град Стражица, Търновско. Член е на Работническия младежки съюз от 1943 г. и на БКП от 1953 г. Подпомага Горнооряховския партизански отряд. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. заема различни постове в номенклатурата на Комсомола, като достига до поста секретар на неговия Централен комитет (1958-1961). През 1953 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

През следващите години Димитър Стоянов е секретар (1961-1971) и първи секретар (1971-1973) на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново. От 7 април 1973 г. до 15 декември 1988 е министър на вътрешните работи в първото и второто правителство на Станко Тодоров, правителството на Гриша Филипов и правителството на Георги Атанасов. От 1976 г. е член на Централния комитет (ЦК) на БКП, а от 13 декември 1988 г. до 16 ноември 1989 е член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП. През ноември 1990 г. е изключен от наследилата БКП Българска социалистическа партия.[1]

Димитър Стоянов има военен чин генерал-полковник, носител е на два ордена „Георги Димитров“ и на един „13 века България“. Умира на 7 декември 1999 г. в София.
цитирай
15. katan - kobata -
07.12.2009 19:58
Ооооо!
За този Димитър Стоянов вуобще не бях се сетила!
Все едно не е съществувал!
Един черен генерал...
А ние говорехме за светли личности/изключвам малкия Митко:)/.
цитирай
16. kobata - Знаеш ли,
07.12.2009 21:44
скоро ходих на Осеникова поляна и разглеждах руините на мемориала и землянката. И като знам колко са ни лъгали през онези 45 години, питам се: Дали този малък Митко изобщо е съществувал? Дали не е поредната комунистическа пропаганда?
цитирай
17. katan - :))))kobata - Знаеш ли,
07.12.2009 23:30
че отново не се разбрахме?:)))
Нямах предвид малкия Митко Палаузов,а Митко Стоянов - внукът на Радой Ралин:))).
цитирай
18. kobata - Хахха,
07.12.2009 23:33
направо развален телефон стана :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 905492
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18357
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930