Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2009 02:03 - Модист
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 2636 Коментари: 10 Гласове:
11



След дългото ходене в сребърното ноемврийско утро, подполковникът дойде на себе си едва след изпития в горещата канцелария чай с капачка коняк.
    Откакто почна войната и го назначиха за военен комендант на София, постоянно се занимаваше с неща, нямащи никаква връзка с военната служба. Реквизиции, жалби, ходатайства... Вместо да е на бойното поле и да пролива кръв за Отечеството, те го обърнаха на пъдарин...
    Ето сега и това писмо от началника на цензурната комисия. Пълна дивотия!
         „Господин Подполковик,
   Цензурно-информационната комисия при Щаба на Действащата на Н. В. армия, свежда до Височайшето Ви внимание, че поданикът Д. Т. не пропуска нито един смъртен случай, за да не напише писма с еднакво съдържание. Разликата е само тази, че всяко писмо е нагласено към конкретния мъртвец, т. е. ако е починала госпожа на 30-40 години, подателят пише, че и той има такава съпруга, или ако е починало 7-8 годишно дете, той пише, че има също такова дете. След като разказва за себе си и за своето семейство, той сърцераздирателно моли да му подарят дрехите на покойника.
    От всичките писма, които са прегледани от цензорите, излиза че той има многобройно, даже безчислено семейство от разни възрасти и обществено положение. Например, той пише до семейството на убития поручик Коста Паница, че имал син, запасен офицер и моли да му изпратят униформата на поручика, понеже такива сега не се намират.
    Три от постъпилите писма, изпращаме в повереното Ви Комендантско управление"....
    Подполковникът сключи косматите си вежди и разтвори първия плик:
        „Прелюбезни господине,
    Най-голяма мъка те застига, мачка те и те поваля на земята когато загубиш скъп на сърцето си човек. Вашият брат - мир на праха му, беше светла личност и неговата смърт остави невръстни сираци, безутешна вдовица и хиляди сърца, които го помнят и жалеят по него. Аз мисля, господине, че всички казани думи биха бледнели пред истинските чувства, които бушуват във Вашето сърце и със страх да не оскверня неизсъхналите Ви братски сълзи, позволявам си аз, нищожний раб божи да отправя една просба към Вас.
    Знаем, брат Ви - мир на праха му, беше човек представителен и заможен. На никого не отказваше помощ. В джеба му винаги се намираше парица за страдащите и нищите духом.
    Затова Ви умолявам, Светлейши господине, в името на брат Ви, да ми подарите два костюма по европейската мода, и два чифта гланцирани обувки.
    Аз никога не бих отправил такава просба, особено в такова тежко за Вас време, когато в душата ви е още са живи лицето, осанката и очите на вашия приснопаметний брат. Никога! Но в момента се намирам в тежко финансово положение, а се налага да заведа моят брат (който е връстник на вашия, и също има три малки дечица) на тежка операция в Германия. Наложи се да събера всичките си налични средства и дори да продам бащината ни къща, за да можем да си позволим тази животоспасяюща стъпка.
    Няма как да тръгнем с нашите дрипи и да правим за посмешище нашата татковина, поради това Вашият брат - мир на праха му, като един голям патриот и родолюбец обеща да ни помогне...
    Но Бог пожела той вече да не е сред нас и аз се осмелих, Прелюбезни господине, горещо да ви моля да изпълните предсмъртната воля на брат си и да помогнете на две окаяни души"...
    Със същите сантименталности беше изпъстрено и второто писмо, в което ставаше дума за английските шапки на починала от „сърдечна слабост" възрастна дама, а пък в третото се говореше за летните роклички на блъснато от камион момиченце. И навсякъде: уважаемий, прелюбезний, доброжелателний...
    Столичният комендант отпи голяма глътка от наченатия сутринта коняк, въздъхна тежко и позвъни на дежурния...
    Два дни по-късно, подполковникът тъкмо скърцаше със зъби и бинтоваше ударената си на връщане от военното министерство ръка, когато вратата се отвори и в стаята влетя ниско, дебело човече,  което смърдеше на пикоч и гнили есенни листа.
    - Милост, Генерале - миризливецът падна на земята и започна да целува десния му ботуш. - Милост! Не ме погубвай! Аз за тебе, всичко ще направя, всичко ще дам! Махни душегубците от мен... О, златнии, сердечний, мой ненагледний...
    - Какво става тук? Какъв е тоя?
    - Ами това е Добри Тихин - току-що нахълталият капитан, направи опит да вдигне ревящия.
    - Добри, кой?! - комендантът срита въргалящото се тяло и седна зад бюрото. - Айде, стига с този цирк!
    - Господин подполковник, това е оня дето пише писмата до близките на мъртъвците и моли да му дават дрехите им. Вчера го арестувахме. Сега го водеха на разпит, а той се отскубна и нахълта при Вас! Виноват, господин подполковник.
     В това време дебелакът се надигна, седна тихо на един стол, а мишите му очички се стрелкаха из цялата стая.
    Нещо познато имаше в него, но комендантът не можеше да се сети какво. Къде ли го беше виждал, пък и тая миризма... Стана му интересно, даже смешно и нареди разпитът да се проведе в неговата канцелария.
    - Име, презиме, фамилия? -
    - Добри Тихин, Ваше Високоблагородие.
    - Вероизповедание?
    - Православен християнин, Ваше Благородие.
    - Семейно положение?
    - Ами, имах си аз спътница..., ама  сега... -  сам, Ваше Благородие.
    - Занятие?
    - Модист!
    - Модист? - слисано повтори следователят.
    - Ами да, търгувам с модни дрехи. Мога да намери всичко за вас, или за Вашата госпожа. - за миг погледна подполковника, - ето Ви моята визитка, ако имате нужда от нещо...
    - Вие, явно не разбирате сериозността на положението, в което сте изпаднали? - нервите на капитана не издържаха и той закрещя. - Ти разбираш ли, свиньо дебела - какво си направил? Да се гавриш със светлата памет на Коста Паница? Да спекулираш с човешката мъка... Ей сега ще ти тегля куршума!
    - Ами, какво да се прави, Ваше благородие, трябва отнякъде да падат парици. Инак, това нашето какво е - кучешки живот!
    Докато траеше цялата олелия, в подполковника се зароди страшно подозрение. Той заповяда да го оставят насаме със задържания и щом всички излязоха, го погледна въпросително.
    - Генерале, май не се сещаш. -  модистът се усмихна широко. - Цяла вечер се мъчиш, ама не си спомняш.
    - ?!?
    - Миналата година, дъщеря ти имаше рожден ден и с жена ти и купихте нова рокля...
    - И нея ли взе от...
    - Ами да, таман ми я  пратиха родителите на едно починало от охтика момиче...
    Подполковникът разпечата ново шише коняк, застана до прозореца и се втренчи в светващите една след друга лампи.
    А дъбовите цепеници, закачливо пропукваха в печката...





Гласувай:
11
0



1. tit - Едно към едно - парици да падат!:))
31.12.2009 11:33
Приликите са случайни, както се казва!:)

Успешна 2010 година ти желая!:))
цитирай
2. kobata - Имаш ли парички, обичан си от вси...
31.12.2009 13:34
Имаш ли парички, обичан си от всички... Всеки преживява както може.
цитирай
3. voinov50 - Утре ще го чета...
31.12.2009 17:34
Честита Нова Година!!!
цитирай
4. kobata - Кажи го направо: догодина :)))
31.12.2009 18:21
Цецо, приятно изкарване на вечерта и посрещане на Новата 2010 година. Наздраве!
цитирай
5. voinov50 - Ах тези дъбови цепеници...:)))
01.01.2010 09:56
Подклаждаш интересен огън с тях.
Хареса ми разказа.
Поздрави!
цитирай
6. iliada - ЧНГ !:)
02.01.2010 10:07
Желая ти здравето на скалите,
дълголетието на орлите,
младостта на елите
и на всички банки парите!
цитирай
7. kobata - Iliada,
02.01.2010 14:15
благодаря за пожеланията. Всичко добро и на теб!
цитирай
8. kobata - Войнов,
02.01.2010 14:15
това са едни такива писмовни експерименти... Весела нова година и на теб!
цитирай
9. blagorodnik - Хмм!
09.01.2010 16:29
Тъжно и познато.
цитирай
10. kobata - Живият живот...
09.01.2010 16:34
Живият живот...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904543
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930