Толкова да се измъчвам и  терзая, какво да правя с всичките тези думи, дето се гонят из изстрадалата ми главица, но днес ме осени таз мислица... Ставам и аз от жанра, пък да видим сега кой-кого...
Ето наброските на първите ми елейнословни текстове...

Имам кола и мерак - дърти съм простак... Пия кафе с каймак - дърти съм простак... Дъвча кукуруз и спанак - дърти съм простак... Барам ангорски котак - дърти съм простак... Трак-трак-трак, дърти съм простак... Трак-трак-трак, имам голям мерак...
Залязва, слънцето, не чака, потъва тежичко във мрака, но нещо в гърдите трака, наверно твойта милост чака... (Думата "чака" се повтаря, но все пак това са ми първите опити, мисля, че ми е простено). Сълзите ми текат като река, на кръста си усещам твоята ръка, ще зяпа в черно моята уста, че името ти пак да изрека...

Хапят ме калинките, снощи вързах кънките, в мозъка ми гънките, правят петолиние. Оп-са, оп-са, синьо петолиние, оп-са, оп-са, синьо петолиние...

Много ме бива да пея, весел живот ще живея, тръгна ли заран по пътя, стигам чак до кръстопътя... А слънцето жълтей, жълтей, а на дървото черен гарван пей, пей... Ей така, бате, сто годин се живей...

Главата ми е пълна с думи, но нямам на колата зимни гуми, хей, чичко, дай ми парички, а аз ще танцувам по цвички...

О, Музо, възпей гневът ти мой, Пайнерски... Пайнерски, още фешън-дизайнерски... Че душата ми вече немее, щом кълчещи рими не може да пее...

Надявам се таз Пайнериада, да ме измъкне на словоблудството от ада, тогава, само, в този миг, ще бъда истински войник, на бързи ритми и сола, ще бъда бует тамада, ще тракат чаши и чинели, от миналото най-доброто взели, а лошото - в земите тилилейски гръб яростно наврели.... Тц, тц, това стана много патосно и бойко... Не се получи този път...


С два милиона - горе съм на клона, ако са три милиона - здраво на пилона... Върти-кърти, опааа...