Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2013 22:17 - Радост
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1875 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 19.04.2013 01:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             Тези дни ме е подгонила една радост. Подгонила, че обхванала и изпълнила.    

            И да кажеш, че това стана, като ми свалиха гипса от ръката, че тогава светнах и звъннах. Няма такова нещо. Наистина  си беше умряла работа един месец да го мъкна това чудо, като божие наказание. Не можеш ни до тоалетна да отидеш, ни да се изкъпеш като хората. И на туй отгоре се чешеш с кука за плетене и разлистваш книга като рак... Направо, въй!
           Абе, кеф си беше като го махнаха, ама не е това. Друго ме кара да фърфоря и мигам.
            Да не заподозре някой, че съм така понеже дето натирих гаджето? Така де – не сме петимни за изящни словца и въртящи очички. Всяко бездействие си носи последствие. Тези там емоционални инфантилки – до ходят да шият рокли на кукличките.
            И сега – свобода! А свободата носи радост! Ама и това не е. И друг път сме я друсали тази топка, та всичко е ясно.
            Ей го и кучето – подари ми го един френдър, да се залисвам. Такова сладуранчесто, една муцунка, бамбуресто-жамбуресто, да го хванеш и... Но и това трая ден до пладне. Като почна да осмърдява цялата къща с природните си нужди и още на третия ден бях готов да му проведа уроци по летене от покрива.
            Дори и доматите, дето с триста зора се завъдиха из вкоравената оранжерия в задния двор, и те не се причината за тази радост.
            Изобщо, това е някаква такава... Абе, радостна радост! Уж като погледнеш – нищо не е станало. Няма никакви събития и причинно-следствени връзки. Ни-щич-ко... А пък ми е лекичко на душицата, амен-амен и ще хвръкна. Сякаш са ме напълнили с хелий. И на глас го докарвам.
     Тя, сестра ми, е в дъното на всичко. Да вземе да легне и да сънува пророчески сън: Седяла си тя там в стаята на общо основание, човъркала някакво ръкоделие и изведнъж... появила се странна жена с дълга мантия, хванала я за ръката и се озовали в градината на комшиите, пред голямото дърво, дето все не успявам да го науча ябълка ли е, череша или круша. Както и да е. И застанали там и тайнствената дама казала с още по-тайнствен глас, че когато дръвчето цъфне и мъките ще свършат. Сега защо, как и кои мъки – сестра ми или не дочула ясно, или не запомнила.
            И днес така, излязох сутринта, да се надишам на пролетен въздух, да пощракам някаква измислена гимнастика със старите си кокали, и през терасата видях, че довчерашните белезникави клончета са се превърнали в розови шушончета, ама от онази едрата плетка на баба, дето ми нижеше зимните пуловери с нея.
            И тогава ме обзе тази радост. Гледах тази ябълка, или круша, а защо не и череша, гледах тези светещи, ухаещи бримки, слушах как около тях жържоли всякаква фърчаща и космата гад, после затварях очи и сякаш всичката тази какофония беше залепнала отвътре на клепачите. И ми стана още по-радостно и по-леко.  Почти бях готов да се овъртоля в сладкия дъхав прашец, да запърхам с крилца и да отлетя към най-красивото място. Там, където свършват всички мъки и царува вечната радост!
            И в този точно сюблимен момент нещо задрънча, запращя и се събудих.
            Ако искате да намразите любимата си песен – сложете я за аларма на телефона!




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904610
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930