Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2013 02:14 - Глад
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1260 Коментари: 0 Гласове:
3



            Преди се дразнех, като казваха, че имам една греда в повече, но вече не им обръщам внимание. Даже лекичко ги съжалявам. Така де, стъпете в моите чорапи, походете из шарения свят и тогава давайте велики умозаключения и обособявайте категории. 
            Да не мислите, че ми лесно? Да ви разкажа най-пресния случай. Тези дни, ама така, от нищото, ме обхвана един зверски глад. Ще кажете – голяма работа, пак банализирам... Ако беше така – нямаше изобщо да отварям дума, там за меса, салати и напитки.
           В моя случай, от недрата на пъкъла се появи глад за... спомени. То сега не е толкова страшно, щото за трети път ми се случва и вече имам натрупан опит, но отначало положението отчаяно намирисваше на ситуация.
                         Понякога обичах да се шегувам, че имам в себе си огромен, изсъхнал кактус, който постоянно ме боде и дращи, и затова ходя с високо вдигната брадичка, но от едни години насам нещо невидимо ми шушнеше в ухото, че това не е шега, а самата истина.
            Може би науките имат някакво логическо обяснение за подобно състояние, и терапия някаква може да има измислена. Не знам. За себе си аз знам – това е глад за спомени. Появи ли се – изоставям всичко, вземам лист и химикал и започвам да си спомням отминали случки, настроения, дочути истории... Понякога дори един случаен мирис може да отключи стотина нечетливо изписани страници, докато кризата премине изведнъж, както се е появила.
            Вчера, както си щраках на ксерокса служебни документи и усетих, че в душицата ми, подобно на лавина, набира скорост многохиляден протест, срещу строгите диети, с които напоследък я изтезаваше безразличното ми съществуване.
            Веднага зарязах всичко, грабнах „бойната готовност” и в свински тръс се понесох към пейката в задния двор на офиса.
            И се започна едно спомняне – ум да ти зайде: Когато братовчед ми и гаджето му решиха да се женят, тя беше непълнолетна и се наложи разрешение от съдия. Затова пък трябваше някаква сериозна причина и тогава дружно писахме декларация, че баба ми е на смъртно легло, а много иска да ги види на сватбата, щото батко ми носи нейното име. Тъкмо станахме първокласници и един мой съученик решил да се похвали на село. В събота и неделя си занесъл чантата, ала на дядо му магарето взело, че му изяло буквара. През нощта комшията си оставил колата отключена и едни пияни войници да вземат да я подкарат, да я потрошат. Чак в болница влезе горкия човечец. Най-хубави прашки ставаха от сините ръкавици, които бяха наредени в един склад със счупен прозорец и след училище организирахме цели експедиции, за да се сдобием с 2-3 броя от тях. Когато ми купиха колелото, много ме беше яд, че движението му е „ХВЗ”, а не „Шимано”, както на по-големите в махалата. Веднъж в парка намерихме един момичешки дневник и цял ден се хилихме като изтървани, докато разигравахме сладникавите любовни мечти, описани грижливо от незнайната страдалка. Заядливият дядка от горната улица решил да закисва едно буре и някой му дал акъл, че трябва да го напълни с негасена вар. Посред бял ден се чу гръм, после виха линейки, домораслият майстор се сдоби с гипс на крака и си спечели прозвището „Бъчваря”.  Двама десетокласници пъхнаха жива мишка в дамската чанта на физичката. Изключиха ги тържествено пред цялото училище. Тайно се продаваше рисувана карта на вилната зона, където бяха отбелязани всички асми, лехи и плодни дръвчета, времето, по което узряват и наличието на всякакви препятствия и капани край тях...
            Лека-полека, търбухът на невидимото чудовище в мен се запълни, то започна да мига сънливо, отпусна се и захърка блажено. Вече мога да си отдъхна.
            Един въпрос, обаче, не ми дава мира: Защо си спомням неща само от детството?!

           

 

            




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904610
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930