Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2014 19:16 - ИВАН КРЕМОВ - ГЛАС И... СТИХОТВОРЕНИЯ!
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1542 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 

ИВАН КРЕМОВ – ГЛАС И... СТИХОТВОРЕНИЯ! 

            Пряко или задочно, той е познат на милиони българи. Нещо повече: гостувал е във всеки нашенски дом. Чрез... радиоприемниците. Роден през 1931 г. в легендарното старопланинско село Жеравна, Сливенски окръг, Иван Кремов вече четврът век ни пои с мърдростта, с твърдостта и очарованието на българската народна песен. Макар че в случая цифрите не са най-удачното мерило, можем да ги използваме: изнесъл е над 13000 концерта!
            Възторжено са му ръкопляскали също зад граница: в седемнадесет страни на Европа и Азия.
            Но сега става дума за друго. Този вдъхновен изпълнител на хайдушките народни песни е автор и на... стихотворения. Създавал ги е и продължава да ги създава не от амбицията да ги види публикувани. Не и за отмора. Те са кръвна рожба на неудържим вътрешен порив: мъка и радост, спонтанна жажда за самоусъвършенствуване, непредотвратим жребий, участ. „Пея, пея за войводи и комити – признава Иван Кремов, - пея за разплакани еничерски майки и в мене набъбва нещо, ще ме спука. Тогава, няма как, хващам писалката...”
            Можем да го обясним с много причини. Но зад всичко това стои чудото, стои великата магия на неувяхващата българска песен. Който го познава отблизо Иван Кремов, няма да отрече, че той е влюбен до лудост в народното творчество, че той гори и страда над всяка звънка дума и сричка, гадае гордите и страдалчески тайни на България. Той е пял и пее не само заради дарбата си, че е роден с глас и слух. Той пее преди всичко със сърцето си, с народностното свое съзнание. Никой никога с нищо не би го разубедил, че може да има по-драгоценен български бисер от народната песен. И ето – тази съдбовна обич го съгражда и като творец на вълнуващи стихове.
            Едно бляскаво доказателство, изтъквано неведнъж от много мъдреци: няма по-вълшебен извор, няма по-могъщ вдъхновител от народното творчество. То е давало и ще ни дава криле за всякакви полети...
            Тук предлагам няколко стихотворения от папката на Иван Кремов

 

Богдан ГЛОГИНСКИ

 

ВЕСТ ОТ БАЛКАНА

 

Когато в Жеравна
на дъбов лист
хайдушка вест получиш,
вземи пищов и нож,
излез на калдъръма –
да те прегърнат стрехите,
ранилите петли да ти попеят. 

И порта – порта ще събуди!... 

ЖЕРАВНА 

1.

Село мое – сабя островърха,
село мое – пушка кремъклия!
Птица във гърдите ми запърха:
лудо биле в тебе да изпия,
до огнището без глас да седна
и отново с баба да пребродя
връх по връх заветните легенди
за Шибила и Индже войвода,
с бяла жеравненка да изсъхна
от мерак по тези харамии...
Село мое – сабя островърха,
село мое – пушка кремъклия! 

2.

Жаровна, майко
Жаровна,
не ме гълчи,
че със звездите
се хващам
на буйно хоро.
Песен за нашата обич
подхващам
И от чешмите ти точа
сребро.
Не ме гори
че тръгвам
на лудо хоро,
че галя тревите,
избили от нежност роса.
Аз търся в гората
омайната билка,
посята
от твоята
първа сълза.
Погледай –
лудо е,
лудо е, майко,
моето
звездно хоро... 

ПО ПЪТЕКАТА

Случайна е пътеката, случайна...
Пълзи по жълъди хайдушка вечер
и в здрача нейде някакви копита
ехтят като във Чинтулова песен.

Не е, не е пътеката случана.
И не случайно с нея съм запътен –
комитската ми кръв насам ме вика
със крушов лист гората да събудя...

 

Вестник „Труд”, № 135, 8 юли 1978.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 897762
Постинги: 297
Коментари: 1572
Гласове: 18214
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031