Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2015 07:58 - Иван Кремов: Обичам да пея в Тракия
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 2440 Коментари: 0 Гласове:
2



image 

ОБИЧАМ ДА ПЕЯ В ТРАКИЯ

 

Очерк

 

            С народния певец Иван Кремов се срещнах след един от поредните му концерти в Ямболски окръг. За всички истински ценители на българската народна музика Иван Кремов е сред най-обичаните изпълнители, неговото име вече повече от четвърт век се нарежда сред най-личните народни певци. В самородния талант на Иван Кремов омайващата като хайдушко биле жерувнянска народна песен намери своя най-тънък интерпретатор. Да разговаряш с певеца и думата да не тръгне от хайдушките хребети на Балкана, от баладичния шепот на горите, от бистрата песен на изворите е невъзможно. Жеравна се е заселила толкова дълбоко в неговото сърце, че нито разстоянието, нито времето има власт над нейните силни корени. И затова някак страно дойде изповедта на народния певец, че първата запята от него песен е нашенската „Снощи си, мамо, замръкнах на висок баир Бакаджик...”.
            Тогава момчето е на шест години. Вероятно странната дума Бакаджик е дошла някак неочаквано сред имената на легендарните местности и герои от Балкана, вероятно голямата тъга в мелодията на песента е докоснала най-нежната струна в душата на бъдещия певец. Така или иначе оттук тръгва неговият романтичен път към песента, с която не се разделял и вероятно тикога няма да се раздели. Прочут на певци и музиканти е майчиният, и бащиният род на Иван Кремов. И в двете жерувнянски къщи е властвувала песента, оживявали са легендите за Индже и Пауна, за Шибил и Рада. Само на няколко крачки от родния дом на малкия певец е къщата на Йордан Йовков, за който разказват с преклонение неговите съселяни и с чиито томове малкото момче осъмва през дългите балкански нощи. А когато сутрин рано тръгне с биволите от Горни край към „гръмовец” ще му се струва, че ей оная зора над върховете е бялата кърпа, която се развява от кафето на Велико кехая. И онова слънце, което тръгва над върхарите, ще бъде оня карамфил, с който Шибил вървял по родната жерувнянска улица към Рада.
            Сред първите учители на Иван Кремов е Данаил Константинов, авторът на станалата антикварна рядкост монография за Жеравна. Предвидливият народен учител открива оная искра талант у своя малък ученик, на която е нужен първият повей на признанието. И ето го незабравимият 24 май, когато 14-годишното момче излиза на малката училищна сцена. И ето го повеят на признанието – Иван Кремов се прибира зад завесата едва след четвъртия бис. Оттук започва хрониката – солист на гимназиалния хор в Котел, солист на хора в поделението, където служи, солист в ансамбъла на трудовите войски. Но зад това изреждане се крие оная стръмнина, по която върви гимназистът от Котел към проникването в самото сърце на песента, в търсенето на нейния скрит блясък. С такава упоритост, с такова трудолюбие Иван Кремов участвува в концертите на ансамбъла заедно с най-талантливите български гласове.
            И все пак от 1954 година започва голямото, истинското пътуване към сърцата на милионите българи. Иван Кремов се явява на състезание в Бургас, където журито с председател ямболският композитор Васил Лолов го класира на първо място. Тогава идват първите записи в студиото на Радио София и Радио Стара Загора. В домовете на хората, чрез радиоапаратите пристига един гост, който винаги през следващите години ще бъде посрещан с „добре дошъл”! И тук от само себе си се налага въпросът как и защо този певец така бързо и така трайно спечели своите слушатели. Без съмнение Иван Кремов притежава слух, богат глас, но всичко това нямаше да бъде достатъчно, ако не беше стоплено от безграничната му обич към българската народна песен и особено към песните на родния край, ако той самият не беше покорен от тяхната непреходна прелест. У Иван Кремов пее сърцето, а когато сърцето пее, неговият глас стига и до другите сърца. Ето защо не минаха в архивния фонд на радиото такива изпълнения каквито са: „Индже на Гочо думаше”, „Доди си Паньо пашата”, „Росен, росен, зелен росен”, „Дошли в Жерувна казаци”, „Пера се продават”.  И след тези повече от седемдесет записани на магнитофонна лента в радиото и на грамофонни плочи песни Иван Кремов с най-голямо вълнение изпълнява песента за вълшебния сън и жерувнянската мома, сън, в който „силни дъждове валят, обарят, мамо, събарят Филипчовите чардаци, сал една дъска остана, на нея бяха кацнали два ми сиви гълъба, те бяха, мамо, вързани със два златни синджиря...”.
            Покорен за цял живот от магията на народната песен Иван Кремов често осъмва над белия лист, където се нижат думите на сътворените от него стихове. Но неговата голяма любов си остава песента. Досега е изнесъл на 13000 концерта, гласът му е звучал в концертните зали на 17 страни в Европа и Азия. Иван Кремов е първият учител по народно пеене в средното музикално училище в Котел.
            - Аз не мога да си представя как бих могъл да живея без народната песен – споделя Иван Кремов. И целият негов жизнен път е истинско потвърждение на неговата изповед.
            - Обичам да пея в Тракия! – продължава той!
            - Обичам да застана на високия баир Бакаджик и гласът ми да стигне до родната Жеравна.
            И тази негова изповед е потвърдена от дълголетното му общуване с трудещите се от нашия окръг. Ето и през това лято Иван Кремов щедро раздава своя талант пред кооператори и работници, пред тези, които го обичат от сърце. 

Георги БРАТАНОВ

 в. Народен другар (Ямбол), № 88, 29 юли 1978.




Гласувай:
3
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904464
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930