Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2015 14:52 - Иван Кремов е певецът на Котел!
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 2477 Коментари: 0 Гласове:
4



 Представяме на вашето внимание интервю с Теодор Иванов специално за КРОСС:

- В началото на тази година се разделихме с народния певец Иван Кремов. Не е ли малко странно днес, когато културното пространство е във властта на съвсем други жанрове, един млад човек да слуша български народни песни и да проучва фолклорни изпълнители?

image

Напротив, мисля че това би трябвало да е съвсем естествено за тези, който обичат България. Лично за мен такива процеси, като урбанизация, емиграция, глобализация, развитието на съвременните комуникации, не са нищо повече от едно размиване на вековните културни и образователни достижения на всяка нация, едно пълно обезличаване на история, народопсихология и традиции. Рано или късно тази изгнила система от девиантни отношения ще се срине. И тогава всички ще почувстваме нуждата от нашите велики творци в областта на литературата, изобразителното изкуство, театъра и музиката. Само те ще ни помогнат отново да станем себе си, да разберем кои сме и накъде отиваме.
В този ред на мисли, новата година започна твърде тежко за нас, защото ни напусна една от най-ярките емблеми на Котел - великият народен певец Иван Кремов.

В течение на цял месец се отвратих от какви ли не измислици и спекулации, написани и изговорени от некадърни журналисти и набедени писатели! Държа да подчертая, че Иван Кремов почина на 02.01.2015 г. в град София.
Въпреки че дълги години той беше на легло, вследствие на тежко заболяване, самото знание, че някъде там тупти неговото сърце и неспокойната му мисъл не изоставя стиховете, народните песни и родния край, ме караше да се чувствам по-сигурен за всички нас, за бъдещето на България.
Използвам възможността още веднъж да изкажа съболезнования на Мария и Таня Кремови за тежката загуба, и да им благодаря за всичките грижи и любов, с които го обграждаха толкова години.

- Как възникна идеята за създаване на групата „Иван Кремов" във Фейсбук, събраха ли се много негови почитатели, какво е нейното състояние в момента?

Напоследък много често ми задават този въпрос и се опасявам, че започвам да се повтарям и има опасност да омръзна на всички.
Групата беше създадена на 01.05.2010 година, още в ранните години на Фейсбук в България. Тогава нещата с комуникациите, и въобще с Интернет, бяха коренно различни, в сравнение с днешното състояние. За пример ще дам, че тогава онлайн имаше качени само три песни и една снимка на Иван Кремов. Почти всички потребители бяха млади хора, много от които си нямаха никакво понятие от великите представители на българската народна песен.
След известно време, поради някакви технически решения на Фейсбук - всички групи бяха „рестартирани", т.е. аз, като създател на групата, останах единствен неин член и се наложи да каня наново всички, които бях събирал толкова време.
С течение на времето, много хора станаха компютърно и интернетно грамотни, и в групата започнаха да се появяват не само любители на неговото творчество, но и хора, които лично го познават, негови роднини, и, най-важното, много негови ученици, чиито спомени много помогнаха за да видят останалите не само певеца, но и учителя Иван Кремов. Учител взискателен, прецизен, невписващ се в много от установените за времето си порядки, посочил на мнозина правилния път към голямото изкуство.
Много важен момент е включването на дъщерята на нашия певец - Таня Кремова, която започна да споделя много материали от творческия и личния му живот, като по този начин, събирайки снимки от различни концерти по цял свят, на които присъстват оркестри, камерни състави, солови музиканти и певци, групата започна да се превръща в архив на българския музикален фолклор.
С групата е свързана и една много комична случка от моя живот. През месец март 2011 година, по програма „Хоризонт" на Българското национално радио, беше излъчено предаване, посветено на осемдесетгодишнината от рождението на Иван Кремов. Аз също бях поканен да се включа на живо, а водещият ме представи като „администратор на групата".
Мина известно време, бях си отишъл в Котел, и докато се разхождах из парка, ме срещнаха две познати жени, които живо се заинтересуваха дали не съм си сменил работното място. Толкова непознато звучеше тогава „администратор на група".

image

image

- Прави впечатление, че информациите за Иван Кремов в Интернет са доста еднообразни?

Не само там. Като един от най-големите народни певци на 60-те, 70-те и 80-те години в България, има множество публикации в периодичния печат, където също се наблюдава това повтаряне на шаблонни факти от неговата биография. Усетът ми подсказва, че тогавашните журналисти са почерпили тези обстоятелства от самия Иван Кремов, а сегашните повтарят едно и също, от мързел или некомпетентност.
Не трябва да се забравя, че освен неизчерпаем извор на исторически и фолклорни факти, освен че изпя целия Котел, Иван Кремов го обезсмърти и в прекрасните си стихотворения. Много от тях са публикувани във в. „Котленски край", в. „Студентска трибуна", в. „Пулс", в. „Народна армия", в. „Народна култура", в. „Труд" и др.
Стихосбирките „Жерави над Жеравна", издадена през 1993 г., и „Вричане в обич", издадена през 1995 г., съдържат красиви и емоционални рими, изплакани за любовта, песента, вечния Балкан и родолюбието.
Аз съм в началото на един дълъг път - от известно време съм си поставил амбициозната цел да издиря всички писано „от него"и „за него". Това ми отнема много лично време и енергия, но освен гореспоменатите трафаретни писания, понякога попадам и на истински съкровища. Само събирането на всички публикации няма да е достатъчно, после ще трябва да се влезе в обществени и частни архиви, задължително да се запишат спомени на негови съвременници. И някак си всичко това ще покаже, дали е възможно осъществяването на една дългогодишна моя идея, а именно - написване на цяла книга.
Друга моя отколешна мечта, е създаването на музейна сбирка, която да съдържа снимки, документи, музикални албуми, неиздадени аудиозаписи, ръкописи и лични вещи на Иван Кремов.
Според мен е дошло времето и да се организирана в Котел ежегоден конкурс „С песните на Иван Кремов", а също с една национална телевизия водим разговори за създаване на пълнометражен биографичен филм.
Много ме радва, че в моята дейност срещам много доброжелатели и съмишленици. Няма как да пропусна г-жа Сашка Ченкова, дългогодишен преподавател в НУФИ „Филип Кутев" - Котел, г-н Таньо Карапчански и, естествено, Таня Кремова.

image

- Не Ви ли се струва, че творци от подобен мащаб, често са приживе неоценени, и си отиват огорчени, обидени, омерзени...

Кое измерва величието на един певец, музикант, актьор, писател? 
Не ми се навлиза много в тази тема, че разговорът ще премине в съвсем друга плоскост.
Досега съм прегледал няколкостотин вестници, музикални списания и сборници. Безбройни са публикациите, в които се обявява, на кого е присвоено званието „Народен артист", „Заслужил артист", не знам какъв си деятел, какви ли не медали и дипломи.
Странно ли е, че никъде не срещнах името на Иван Кремов?
Едва през 2013 година, на преклонна възраст, се сетиха, да го удостоят със званието „Почетен гражданин на Котел" и да му връчат символичния ключ на града.
Скоро в една публикация открих, че през 1954 г., когато е бил съвсем млад, се е явил на певческо „състезание" в град Бургас, където журито, председателствано от ямболския композитор Васил Лолов, му е връчило първа място.
Това ли са единствените награди, най-голямото признание?
Каквото и да направим, винаги ще е малко, винаги ще бъдем длъжници на Иван Кремов.
В златния фонд на българския фолклор завинаги ще останат неговите песни „Доде си Паньо пашата", „Че са хайдути излезли", „Филипчовите чардаци", Индже на Гочо думаше", „Разболяла се хубава Янка".
Негова е мисълта, че: „Котел и околните села - Жеравна, Тича, Медвен, Градец, Ичера, Катунище, Раково и Нейково - са отделна етнографска област." Област със самобитен език и култура, а народните песни са като приказки, разказват цели истории от освободителните борби и тежкия живот на балканджиите.
Не е ли най-голямата награда за един певец, е ако песните му продължават да се пеят и след като е преминал в по-добрия свят. 
Всяка година много ученици влизат в музикалните училища, изпълнявайки неговите шедьоври, слушателите на фолклорните рубрики в различни радиостанции постоянно се наслаждават на неговите изпълнения. Само погледнете в различните сайтове, колко тегления и посещения има там, където пише неговото име.
Приживе Иван Кремов не забогатя, не получи награди, ордени и важни държавни отличия.
Друго спечели Иван Кремов, и това е правото да се нарича „Певецът на Котел"!

- А какво е лично за Вас Иван Кремов? Имате ли някакви спомени или любопитни случки, свързани с него?

Аз никога в живота си не съм общувал с Иван Кремов, нито съм го виждал на живо, поради факта, че в годините, когато съм се родил и израснал - той е живял в София. Много смътен спомен имам за неговия брат - бай Дечо Кремов, който също пееше народни песни и беше дългогодишен котленски самодеец.
Обаче съм сигурен, че няма истински котленец, който да не е скътал някъде в себе си разкази на свои близки и познати, за таланта и добротата на Иван Кремов.
В моята семейна история с години се разказваха истории, за времето, когато Иван Кремов е бил учител в музикалното училище. Тогава баща ми е бил още дете, и заедно с баба ми и дядо ми са живеели в една национализирана сграда, известна в Котел като „Жилфондовата къща". Там също е живял и Иван Кремов със съпругата си. 
Но винаги, когато се произнесе неговото име, в моето съзнание изниква една друга, много интимна, и лично моя случка
По времето, когато наближаваше да завърша средното си образование, и аз бях обхванат от кандидатстудентски трепети. За моя голяма радост, имах възможност да общувам с голямата котленска учителка Минка Команова, която преподаваше литература и история на изкуството в музикалното училище.
Срещите с нея не преминаваха под класическата форма на уроци или развиване на теми, а си бяха в буквалния смисъл разговори. В най-непринудена форма, без никакви формалности се разхождахме из българската литературна класика, като търсехме допирни точки с всички видове изкуство.
Веднъж Минка Команова ме покани да я посетя на място, в учебната стая, и там да продължим нашите беседи.
Аз подраних малко, наблюдавах как се изнизва поредния клас, а тя в движение, с присъщата си лъчезарност започна да ми разказва нещо за старопланинските легенди на Йовков.
И докато аз се приближавах до прозореца, тя пусна на грамофона песента „Индже на Гочо думаше".
Под впечатлението на думите за Йовков и неговото творчество, аз гледах близката гора, и слушах Иван Кремов.
Слушах неговия неповторим глас, слушах орнаментиката на изпълнението, слушах автентичното произношение на чисто нашенските, котленски думи и изведнъж... сякаш в мен се забърка някаква магия и се озовах там, насред Жеруна, при Гочо, при Инджето...
Съвсем естествено е с напредването на годините, човек да се връща постоянно към своето детство. И аз винаги ще бъда благодарен на Иван Кремов, който чрез своето изкуство ми е подарил този светъл спомен...
Едно от любимите ми стихотворения на Иван Кремов, завършва така: „Кой ли тук сърце оставил, та живее в мен?".
С мъка изпратихме Иван Кремов в онзи, по-добрия свят, с преклонение положихме тялото му в пръстта на родната Жеравна, но сърцето, което той остави в своите песни и стихове, ще остане с нас и ще живее вечно, докато има поне един човек, наричащ себе си „българин"...



Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/kremov-ivan-kotel-1451013.html#ixzz3QmRBIQNB



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904634
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930