Аз пак ще нахлузя костюма от бала,
ще прескоча съседската синя ограда,

заслепен от мелодия в миг зазвучала,

 от която с теб ще напишем балада...

 *** 

Аз цяла нощ седях на стълбите пред Вас,

до кръв изгризах всички нокти на ръката,

не ми остана ни едничко чувство във запас,

но ти така и не надзърна през вратата...

 *** 

А ти видя ли ме?
Там. Вчера...
Вървях си бавно по крайморската алея,
броях опясъчени миди и подслушвах
как бриза гони чайките по кея.

 *** 

Аз този ден го чаках толкоз много дни,

за тази нощ мечтаех всички празни нощи...

 *** 

Цял живот се лутахме из тъмни земни кътища,

очи, ръце, крака, превърнахме в сукървица,

но свършиха се тези дълги грешни пътища,

и всички мигом озовахме се в безпътица...

 *** 

Как усещам дъха ти,
портокалов, суров,
и света как прегръщам,
затова че си жива,
моя любов...

 *** 

Когато всички дяволски очи,
превръщаха небето в звезден блус,
и мрак гореше земните следи -
аз носех в устните си твоя вкус...

Теодор Иванов