Постинг
27.01.2023 10:53 -
Интервю с диригента Младен Станев
Роден съм в Котел, и се гордея с това, макар заслугата да не е моя. Вярвам, че човек се идентифицира с мястото, където се появява на този свят, попива от заобикалящата енергия на дух и наследство.
Учих в София до седми клас, след което съдбата ме доведе в музикалното училище в Котел. Продължих висшето си образование в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където през 1998 г. се дипломирах с магистърска степен. Посещавал съм и съм завършил различни майсторски класове. След задължителната по онова време военна служба (там, впрочем, също имах възможност донякъде да практикувам музикантската си професия), някак си стигнах до Старозагорската опера, където течението на живота ме вля в морето от работа. Създадох семейство, имам чудесни син и жена до мен.
Много характерно за хоровите диригенти (това е точната ми професия) е да работят не само на едно място. Въпреки че операта ми дава възможност за изключително богат и наситен професионален живот, част от себе си съм посветил на хор „Петко Стайнов“ в Казанлък, както и на доброволческите ми дела с Фондация „Миню Балкански“, където съм артистичен директор на културния център и дейностите на тази предимно образователна организация. Поемам и различни проектни ангажименти, когато мога да съм от полза.
Най-сериозната награда смятам, че е Кристалната лира, която получи хорът на Държавна опера - Стара Загора миналата година. Доколкото ми е известно сме първият оперен хор у нас, получил тази награда. Печелил съм, разбира се, множество призове от международни конкурси с хоровете, с които работя. А по-шеговито - първата награда, за която имам диплом, е от изложба на гълъби, от детството ми. С усмивка се сещам за това, защото е единствената награда, за която нямам заслуги. Баща ми купи от една изложба породисти гълъби - лауреати, и с тяхното поколение се явихме на друга изложба, където, естествено, бяхме фаворити. Пазя някъде избелялата грамота от „Съюза на зайцевъдите и гълъбовъдите в България“ и още по-избледнелия „златен“ медал, с усмивка и забавление се отнасях още тогава към това, като тийнейджър. Но любовта към животните винаги е била нещо повече от хоби в семейството. Вдъхновени от книгите на Джералд Даръл, все носихме разни животинки вкъщи да ги спасяваме или да ги гледаме.
Хоби или направо страст са ми срещите с природата (пак трябва да се върна към темата Котел), фотографията, пътуванията, градинарството (май все клонят към природата). Като малък събирах и марки, но някъде съм изгубил колекцията и интереса към тях.
Повече на:
https://teodorivanov.eu/
или чрез QR код:
.png)
Учих в София до седми клас, след което съдбата ме доведе в музикалното училище в Котел. Продължих висшето си образование в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където през 1998 г. се дипломирах с магистърска степен. Посещавал съм и съм завършил различни майсторски класове. След задължителната по онова време военна служба (там, впрочем, също имах възможност донякъде да практикувам музикантската си професия), някак си стигнах до Старозагорската опера, където течението на живота ме вля в морето от работа. Създадох семейство, имам чудесни син и жена до мен.
Много характерно за хоровите диригенти (това е точната ми професия) е да работят не само на едно място. Въпреки че операта ми дава възможност за изключително богат и наситен професионален живот, част от себе си съм посветил на хор „Петко Стайнов“ в Казанлък, както и на доброволческите ми дела с Фондация „Миню Балкански“, където съм артистичен директор на културния център и дейностите на тази предимно образователна организация. Поемам и различни проектни ангажименти, когато мога да съм от полза.
Най-сериозната награда смятам, че е Кристалната лира, която получи хорът на Държавна опера - Стара Загора миналата година. Доколкото ми е известно сме първият оперен хор у нас, получил тази награда. Печелил съм, разбира се, множество призове от международни конкурси с хоровете, с които работя. А по-шеговито - първата награда, за която имам диплом, е от изложба на гълъби, от детството ми. С усмивка се сещам за това, защото е единствената награда, за която нямам заслуги. Баща ми купи от една изложба породисти гълъби - лауреати, и с тяхното поколение се явихме на друга изложба, където, естествено, бяхме фаворити. Пазя някъде избелялата грамота от „Съюза на зайцевъдите и гълъбовъдите в България“ и още по-избледнелия „златен“ медал, с усмивка и забавление се отнасях още тогава към това, като тийнейджър. Но любовта към животните винаги е била нещо повече от хоби в семейството. Вдъхновени от книгите на Джералд Даръл, все носихме разни животинки вкъщи да ги спасяваме или да ги гледаме.
Хоби или направо страст са ми срещите с природата (пак трябва да се върна към темата Котел), фотографията, пътуванията, градинарството (май все клонят към природата). Като малък събирах и марки, но някъде съм изгубил колекцията и интереса към тях.
Повече на:
https://teodorivanov.eu/
или чрез QR код:
.png)
Тагове:
Музика за протестърско запълване на врем...
Четиво за русофобски развлечения:
Ето вдъхновителите на провокаторите при ...
Четиво за русофобски развлечения:
Ето вдъхновителите на провокаторите при ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
