Постинг
22.11.2022 15:29 -
Интервю с хаджи Николай Колев от Велико Търново...
Казвам се Николай Колев. Роден съм преди 50 години в град Велико Търново. По-голяма част от живота си съм живял в родния си град. По зодия съм Козирог, но не си харесвам зодията. От друга страна харесвам зимата като сезон. Харесвам и родния си град, защото е пълен с история и истории.
Висшето си образование получих пак тук, във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Имам две магистратури: по „Нова и най-нова история” и „Социално-икономическа география”. Желанието ми бе да бъда учител, но станах библиотекар, което се оказа по-добрият избор от гледна точка на отчайващата липса на историческа памет у нас българите.
Работя в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков”. Този факт определям като едно щастливо обстоятелство, защото съм превърнал хобито си в професия.
През 1992 г. претърпях сериозна катастрофа и оттогава не движа лявата си ръка. Това увреждане ми дава правото да членувам в Съюза на инвалидите в България, както и да участвам в Управителния съвет на структурата му за Великотърновска област.
Председател съм на Литературен клуб „Никола Вапцаров”, който през март 2022 г. навърши 70 години.
Председателствам и Културно-просветно дружество „Клуб Велико Търново”, с което се опитваме да възстановим родната къща на автора на „Сладкопойна чучулига” – Цони Калчев в село Джулюница.
Повече на:
https://teodorivanov.eu/2022/11/21/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80-%d1%81-%d1%85%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d0%b9-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b2/
.png)
Висшето си образование получих пак тук, във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Имам две магистратури: по „Нова и най-нова история” и „Социално-икономическа география”. Желанието ми бе да бъда учител, но станах библиотекар, което се оказа по-добрият избор от гледна точка на отчайващата липса на историческа памет у нас българите.
Работя в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков”. Този факт определям като едно щастливо обстоятелство, защото съм превърнал хобито си в професия.
През 1992 г. претърпях сериозна катастрофа и оттогава не движа лявата си ръка. Това увреждане ми дава правото да членувам в Съюза на инвалидите в България, както и да участвам в Управителния съвет на структурата му за Великотърновска област.
Председател съм на Литературен клуб „Никола Вапцаров”, който през март 2022 г. навърши 70 години.
Председателствам и Културно-просветно дружество „Клуб Велико Търново”, с което се опитваме да възстановим родната къща на автора на „Сладкопойна чучулига” – Цони Калчев в село Джулюница.
Повече на:
https://teodorivanov.eu/2022/11/21/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80-%d1%81-%d1%85%d0%b0%d0%b4%d0%b6%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d0%b9-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b2/
.png)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
