Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2009 20:08 - Патриотизъм и писания
Автор: kobata Категория: Поезия   
Прочетен: 8174 Коментари: 24 Гласове:
3

Последна промяна: 16.07.2009 03:34


По какво се измерва патриотизмът? Някой го наричат любов към отечеството, други ксенофобия или национализъм, трети се подсмихват иронично...  А вие от кои сте?
Аз предлагам своеобразна поетична анкета "Любимо патриотично стихотворение". Вместо да  говорим, нека всеки покаже своя любим текст, който го кара да се връща постоянно в спомените и отразява неговите настроения.

Аз откривам пистата със стихотворението на Христо Медникаров:
 

Идвайте си

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане...
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка...
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!





Тагове:   патриот,   медникаров,


Гласувай:
3



1. haralanov - Здравейте!
14.07.2009 20:16
Не смесвайте Патриотарството с Любовта към старите родители!Поздрави!
цитирай
2. kobata - Хараланов,
14.07.2009 20:18
вземете един тълковен речник и вижте какво означава "патриотарство". А пък "старите родители"... Може пък да е символ?
цитирай
3. tili - Миии аз не съм патриот!
14.07.2009 21:53
Ценя родната стряха и огнище, харесвам територията, не плюя Родината, но не харесвам Държавата!!!
цитирай
4. kobata - Тили, какво да ти кажа...
14.07.2009 22:11
Всеки има право да живее живота си както иска. А Държавата е такава, каквито сме ние. Не може да е нещо по-различно. Няма как. Въпросът е дали сме заредени с достатъчно любов, сили и търпение да променим живота си.
цитирай
5. yuliya2006 - България (Георги Джагаров...
14.07.2009 22:27
България

(Георги Джагаров)

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян
цитирай
6. kobata - Джул,
14.07.2009 22:29
навремето спечелих един рецитал с това стихотворение. Страхотно е! Благодаря ти!
цитирай
7. inakrein - Любовта към Родината е много раз...
14.07.2009 22:45
Любовта към Родината е много различна от отношението към държавата, тук съм съгласна. Ще цитирам откъс от стихотворение, което всеки път ме кара да изпитвам и болка, и гняв, и обич. За мен това е моята земя и точно нея обичам с цялата си душа.
"Над мойта земя

в небето

опира

Пирин.

И мурите в буря

илинденски приказки пеят,

над Охрид лазура е

толкоз просторен и син,

а още надоле

е светлия бряг на Егея.

Спомням си само.

И ето нахлува кръвта

във сърцето, което

топи се от някаква нежност...

Моя страна! Моя прекрасна страна!...

Поена със кръв

и разлюляна

в метежи.

По Беласица телени мрежи..." - Н. Вапцаров
цитирай
8. yuliya2006 - Де е България? Питат ли ...
14.07.2009 22:47
Де е България?




Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът.



Тамо, аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от изток Черно море

се бунтува и светлей;



тамо, де се възвишава

горда Стара планина,

де Марица тихо шава

из тракийска равнина,



там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата

и при Охридски вълни.



Там, де днес е зла неволя,

де народа й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същият язик.



Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля,

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.



До чукарите Карпатски

е стигнала тяхна власт

и стените Цариградски

треперали са тогаз.



Вижте Търново, Преслава -

тие жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!



Българио, драга, мила,

земля пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приемни!



Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де бог всичко наспори;



твойте мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.



Дето ази и да трая -

за теб мисля и горя,

в теб родих се и желая

в теб свободен да умра.




(чуйте песента!)





--------------------------------------------------------------------------------
Обратно към: [Пряпорец и гусла][Иван Вазов][СЛОВОТО]
цитирай
9. eleonoraknyazheva - Тео,
14.07.2009 22:51
тук бих постнала всичко от Ботев (за жалост не е стигнало много от него до нас), като започна от "Патриот" и "В механата".
Поздрави!
цитирай
10. yuliya2006 - На България На теб, Българио ...
14.07.2009 23:07
На България

На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.


Прокуден тука на чужбина,
далеч от твоите гори,
сърцето ми сега проклина
тирана, който те мори.


Прийми тез песни, майко мила,
отйек на жалостний ти зов
и плод на сладката любов,
с коя душа ми си пълнила;
прийми тез песни, пълни с гнев,
кат вихъра, що пей по друма,
ту жални, кат шумът на Струма
и като горския напев.


О, майко, аз видях тиранът,
като ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса!


Но през червените порои,
що ти проля във таз борба,
аз видя дните ясни твои
на твойта бъдеща съдба.


Дано таз вяра, туй мечтанье
не се разбие в някой брег
и твоя зов да не остане
като в пустинята без ек.

Иван Вазов("Тъгите на България
цитирай
11. kobata - Ето ви нещо от Йордан Ковачев
15.07.2009 02:49
ЗЕМЯ



Сега си ти печална, стара, суха,

Измъчена от твоите деца,

Израснали за грях и за разруха

Със каменни и ледени сърца.



Сега си ти покрита с люти рани

В които гний и мре светът студен,

Що къс по къс из стъгдите постлани

Теб - майката - продава те без свян.



Тук зид корав ликът ти загрозява,

Там твоя стан опасан е с бодли,

Веригите са днеска твойта слава,

Венеца ти - от кървави стрели.



Но майчице, и мъченица свята,

Живее в мен за тебе песента,

Когато ти, красавица богата,

Цъфтяла си във мир и красота.



Кога е бил ликът ти рай- градина,

Де в всичко пей, ухае и цъфти,

И на деня чаровната картина

Сияла е с незнайни красоти.



В гигантски лес от стройни каламити

Кипял е гмеж от същества безброй,

Ту с нежен мъх, ту с щит корав покрити

Едни без глас,а други с рев и бой.



Цветята ти разцъфвали са с трясък

От силата на девствения сок,

Да те красят със дивен дъх и блясък

И с багрите на своя род висок.



Навред из теб - във долините злачни,

В планини стрелнали синий свод,

В моретата, в реките ти прозрачни

Личала мощ, стихия и живот.



И във нощта, кога Сатурн унесен

От тъмен свод сияен, силен, млад,

Предлагал е на тебе с звездна песен

За дружба знак той своя пръстен злат,



По тебе са възпламвали вулкани,

И във нощта да чувствуваш сама

Кипежа жив на твойте сили сбрани,

Царице и красавице земя!

цитирай
12. yuliya2006 - България Автор Христо Фотев ...
15.07.2009 06:07
България
Автор Христо Фотев


Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове

душата ми се радваше на себе си...

В прозорците живота ми приличаше

на истински - приличаше на щастие!

Но се разбиха в тъмното прозорците

и вятъра ти ми разкъса дрехите..

Студено ми е - приеми ме в своите

обятия на селска Богородица!

Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшната магия на красивите

предмети и красивите подаръци...

Усмихвай се на масата ми дървена -

единствената маса на живота ми.

Не позволявай да умра - завинаги

да си запазя вярата в приятели...

Закриляй ми усмивката - помагай ми

да задържа до края добротата си!

И извади ме от кръга на многото

безименни жени - съпротивлявай се, -

за да заплача пред една-единствена

и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшното приятелство на хората,

които те изгубиха - показвай ми

измамата на техните ласкателства, -

не ме убивай с тяхното признание!

Сближавай ме със болките си, вдигай ме

с ръцете на внезапните си радости,

аз ще докосна своите съзвездия -

ще ги положа тихо пред нозете ти.

И приеме ме - издържа ли дългото

пътуване към тебе, съхранявай ме

в унесените устни на децата си,

за да живея - да живея истински!

Не позволявай да умра -

сближавай ме

и отсега с дълбоките си корени,

със корените плахи на цветята си,

с дърветата си отсега сродявай ме,

за да не мисля за смъртта - без никаква

уплаха да се върна във земята си,

да й прекрача прага с облекчение

и да замлъкна в тихите обятия

на майка ми!



Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

цитирай
13. yuliya2006 - Родина Автор Блага Димитрова ...
15.07.2009 06:10
Родина
Автор Блага Димитрова

Малка е мойта родина -
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка, цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен,
век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена -
моята малка родина
цитирай
14. yuliya2006 - Тревожен вик Автор Георги Кон...
15.07.2009 06:17
Тревожен вик
Автор Георги Константинов

По повод осквернения паметник на Шипка

"Българийо, за тебе те умряха!"
изрече Вазов във молитвен миг.
Но някой блъска гробната им стряха
и тъне в мрак светилникът разбит.

Грабител кърти бронзовата слава,
отскубва имената им дори,
та утре някъде да ги продава –
така, за шепа юдини пари.

Българийо, до болка е жестока
такава безгранична леснота,
с която живите превръщат в стока
на мъртвите герои паметта.

Не ще прокопса никоя държава,
дори държава с хералдичен лъв,
в която някой може да продава
пролятата за нея свята кръв
цитирай
15. vanya70 - Евтим Евтимов
15.07.2009 07:58
Балада за България

Един разлистен орех ти не си ли
пред черквата на стария Батак?
Загребал от пръстта ти свята сили
и на легенда станал знак.
Когато отоманец ни посичал,
в шепата на лявата ръка
държало орехче едно момиче
и с него то загинало така.
Тя не могла на своя момък
туй орехче да подари поне,
защото идвал над Батак погрома,
започвало Баташкото клане.
Момичето зарили тайно в гроба
и с камъни затрупали го те,
до орехчето да не стига обич,
да не расте.
Но то пробивало тревата скрито,
изправяло полека стъбълце,
та никога, пред тази пръст зарито,
да не умре моминското сърце.
Растяло, както расне в канарите
над сиви пепелища буен дъб.
Растяло, както раснат упорито
априлските треви след дълга скръб.
Растяло, както ястребът нагоре
излита сам над кървави следи.
То бързало да стане просто орех
и орехчета нови да дари.
Бащите го нарекли с имената
на своите убити синове.
Вдовиците дочули под листата
познати мъжки гласове.
Сираците под клоните му стари
открили бащините ласки пак.
Накрая заприличал на България,
възкръснала от гроба на Батак!

1967 г.
цитирай
16. vanya70 - Недялко Йорданов
15.07.2009 08:05
БЪЛГАРИЯ

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.
И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…
И точно за това, че паднала си ничком.
И тялото ти тъпчат чуждите крака.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.
Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

Неповторима моя… Недей да се страхуваш…
И семена и кости погребани са тук.
Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…
Във малката ми внучка и малкия ми внук.
цитирай
17. kobata - Благодаря ви, приятели
15.07.2009 13:06
за страхотните стихове!
цитирай
18. vanya70 - Дамян Дамянов
15.07.2009 18:53
Българио на живи и на мъртви...

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна —
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!



цитирай
19. kobata - „Книгите на Твардовски са издавани ...
15.07.2009 19:01
„Книгите на Твардовски са издавани много пъти от различни издателства. Те не са нито сензационно четиво, нито са примамлива приключенческа проза, нито владеят вниманието с документален разказ, а в книжарниците не се задържат. В България са издавани не веднъж и също така изчезват от витрините. А това е може би най-хубавото, което може да се каже за една книга, за един автор. При това не в родината му, а в чужбина. Макар че Твардовски изпитваше такова хубаво чувство към нащата страна, че не я имаше за чужбина, и като се разделяхме пред дома на журналистите в Москва, сне сламената си шапка, застана усмихнат в лятната си ленена риза и рече:

- Много здраве на моята България. На розите."



Вълчев, Найден. Няколко странички за Твардовски. // Т в а р д о в с к и, Александър. Стихотворения и поеми. - С., 1982, с. 7 - 19.

цитирай
20. merita - Негово Величество Човекът ...
15.07.2009 22:08
Негово Величество Човекът


Кой казва, че мойта Родина е

бедна на крепости,

зали,

разкошни дворци? Кой казва, че тя е

на място последно, без владетел велик,

без велики творци? Кой?

Вие ли, господа бизнесмени, заробили алчно

на човека труда? Елате сега

в тази земя обновена, елате и вижте

добре,

господа! Вий техника имате -

модерна, голяма! С какво ли не

вашият свят е прочут! Но нямате!

Нашите хора вий нямате - свободните хора

на свободния труд! Елате и вижте! -

Ето владетеля, на трон от упорство,

мечти

и бетон, могъщо изправен,

хванал в ръцете си

не жезъл,

а кирка,

чук

и трион!

Той

цехове има -

зали просторни, с послушни лакеи -

машини и дни.

Тук

всяка трудност е

негов затворник зад крепости яки -

заводски стени.

На труда по закона

под свое владичество

събрал всички радости,

безсмъртен навеки,

бди

и твори

той -

Негово Величество

Човекът!




--------------------------------------------------------------------------------
Може и да не е точно по темата но много ми хорасва, има патриотичен заряд!Поздрав
цитирай
21. kobata - ами, точно затова говоря -
15.07.2009 22:33
важно е какви чувства поражда една творба
цитирай
22. kobata - За теб Българийо Михаил Белчев
15.07.2009 22:54
От теб съм взел очите и ръцете,

за да те виждам и прегръщам аз.

Нозе да нямам, пак ще се затичам

към теб в най-трудния си час.



Без теб какво бих бил? Дърво без корен.

Без хляб и сол. Без слънце и вода.

По-чужд от чуждите в света огромен.

По-сам от вятъра, пронизал есента.



За теб, Българийо, откъсвам цвете.

За тебе, моя истинска любов.

Не може никой, никой да отнеме

желанието ни за живот.



Аз знам Българийо, аз знам,

че друга няма като теб!

На колене не би застанала ти в този свят!

И в теб се кълнем!



След мен не зная аз какво ще бъде,

но сигурно ще бъде по-добре.

И само за едно ще съжалявам,

че няма да ме има някой ден.

цитирай
23. vanya70 - Блага Димитрова - БЪЛГАРИЯ
16.07.2009 13:09
БЪЛГАРИЯ

Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.
Дете и падналото му зъбче цигара.
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.
Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!

28.02.1997
цитирай
24. vanya70 - Иван Вазов
21.07.2009 09:38
Отечество любезно, как хубаво си ти!


Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата
Ти сбираш в едно всички блага и дарове
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата

Отечество, не си ли достойно за любов
Кой странник без въздишка можб да те остави
Кой има сила твоите картини да забрави
Що нямаш ти Що липсва под синий ти покров
в случай, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести
Отечество, не си ли достойно за любов

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,

и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 1094613
Постинги: 335
Коментари: 1592
Гласове: 20803
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031