Останах приятно изненадан от хубавата дискусия, която се получи в постинга за Валери Петров и стихотворението му, посветено на смъртта на Сталин. И затова реших да направя още два поста по темата. В този ще ви покажа няколко стихотворения, по случай 70-годишнината на вожда, отпразнувана през 1949 г., а в другия ще пусна още стихове за смъртта на Сталин, написани от известни поети. Всички творби са публикувани във вестниците "Отечествен фронт" и "Работническо дело"
Ето от Лъчезар Станчев
Връх Сталин
Над облаци стърчи връх Сталин вечен,
венци му вият гордите орли.
Вървят, вървят към него отдалече
застинали в снега безброй ели.
Под него непокорни партизани
намираха заслон през тежки дни,
когато шайки кървави, пияни
вилнееха из наште равнини.
А днес връх Сталин с радост наблюдава
как в труд свободен смел народ расте
и в новата димитровска държава
усмихва се щастливото дете.
Ще минат дни. Огромни язовири
градини и жита ще напоят,
ток мощен от юзини ще извира
за фабрики, за всеки тъмен кът.
Работници и селяни – другари
ще славят Сталин с песни и дела,
и сутрин Сталин-връх ще разговаря
със слънцето, изгряло над Москва.
Връх Сталин над Балканите ще свети.
От свойта наблюдателница знак
ще дава той на мирни самолети,
надзърнал с поглед в бъдещето пак
-----------------------------------------------
От Димитър Полянов
Прослава на Сталин
Една е твойта светла слава.
Една – Великата Москва!
Епоха нова там създаваш
с непобедимата държава
на мирни, общи тържества!
В света, разделений отново
на два враждебни стана, ти
издигаш мощното си слово
против последните окови
на всечовешките мечти…
Ти, носещий освобождение,
пак слабите ще защитиш
от океанските хиени,
от хищниците настървени
във Ню Йорк, Лондон и Париж!
Днес ти си вяра и надежда
за волен труд и свобода –
към тебе целий свят поглежда
и във колони се подрежда
под петолъчната звезда.
Прииждат племена, народи,
расте Спасителният фронт!
Великий Сталин мъдро води
към слънчевите небосводи
измъчений човешки род.
Кънти земята от възторзи,
изпълнена със млада мощ!
По фабрики и по колхози
гърмят във хор апотеози:
„За Сталина!” – другар и вожд!
---------------------------------------
От Богомил Райнов
Говори Сталин
Почина Ленин… Милионите във своя труд се сепват;
глави се свеждат като люшнат от тъмна буря лес.
Тогава Сталин заговаря, той дава свойта клетва,
и ето живее Ленин – Ленин, това е Сталин днес.
В барутен дим фашистки танкове по степите нахлуват;
отзад: жени, деца убити, град цял изпепелен.
И в миг по морза и по етера мъжествен глас се чува:
„Щом искат битка изтребителна, ний ще им я дадем”!
Говори Сталин. И в атака се люшва знаме алено.
Говори Сталин и моторите повтарят тая реч.
И воинът се хвърля с вик „За родину! За Сталина!”
и вдигнал автомата, тича под вражия картеч.
Фашистът чу гласа на Сталин. Но после спря да чува.
Той чу го в марша на катюшите, в гърма под Сталинград.
и този глас чак до Берлин Европа пропътува
и като ехо прогърмя открай докрай в цял свят.
Днес мир е, но напрегнат мир. И Сталин пак говори,
и думите една след друга превръщат се в дела –
чертаят комунизъма в съветските простори
и водят като лъч в борбата китаец и мулат.
Нима седемдесет години на вахта са отишли?
Той все така стои на рубя, все тъй е здрав и твърд.
Говори Сталин! Трепери Задоокеански хищник! –
Тоз, който никога не сбърка, предрича твойта смърт
--------------------------------
И капака на всички слага Христо Радевски с одата
На Сталин
Учителю наш, вдъхновител и вожд
да бъде навеки и твоята слава,
и твоята младост, и твоята мощ!...
… Животът ни беше по-черен и лош
от мъките пъклени – но и тогава
бе твоето име и светъл завет,
и слънце, което ни светеше в мрака,
и лозунга, който зовеше напред
към яростен бой, към безстрашна атака
против людоедския гнет.
Тогава Родината наша едва
надигаше гръд под терора брутален,
но знаехме ние, че има Москва,
че там въвМосква е другарят Сталин.
И вярвахме твърдо и в боя суров
зовяхме те в песни и мисли крилати.
И даде ухо ти на нашия зов,
и своите воини на помощ ни прати.
И твойта войска, устремена напред
с крилата на пролетна буря премина
и смете фашистката кървава смет
от нашта измъчена малка Родина.
И пролет настана и радост изгря
из тъмните топли народни недра.
Но всяка пролет е крехка и гладна
и всякоя младост е стръвен припел.
На нас се нахвърли глутница развратна
от задокеанския мрачен предел –
за нови погроми и кърви готова…
Но ти като мощен планински орел
със своята обич и смелост орлова
разпери закрилнишки топли крила
над нашите родни гори и поля.
И нашата млада народна държава
размаха крилата си на свобода.
Но съскаха още, гъмжаха тогава
в краката и змийски отровни гнезда.
От ъглите дебнеха тъмни злодеи
към нежната чиста и млада снага
с коварна настойчивост, в злоба врага
копаеше кървава бездна под нея.
Но твоят достоен и пръв ученик
над бездната неустрашим я поведе,
и смело посочи и пътя велик
към нови и славни победи.
Учителю наш, вдъхновител и вожд,
наш верен другар и слава любима!
Да бъде навеки светлото ти име
И твоята мъдрост, и твоята мощ!
Дълбока тъга се загнезди в гърдите
на нашата малка прекрасна страна:
загина любимият вожд и учител…
Но нашата страна не преви колене.
В упорен труд опва тя мишци корави
и в своя геройски стремителен път
изпълва завета, що той ни остави:
на тебе да бъдеме верни до смърт!
Но тракторни ласки полята ни жаждат
и стене планинската речна вода
за силни железобетонни прегръдки.
В недрата подземни таи се руда
и чака ръцете на майстора вещи –
да стане съюзен другар на труда,
да стане машини, заводи и пещи.
И пулса на нашата бедна страна
ти с чутко ухо долови и ни прати
машини с песни и братска храна,
и майстори вещи, другари сърцати!
Учителю наш, вдъхновител и вожд,
наш верен другар и бащице любим!
Да бъде навеки светлото ти име
и слава на твоята мъдрост и мощ!
В небето ни твоето слънце гори
и твоята пролет ни кити земята,
и твойта любов ни вълнува сърцата.
Левентите твои са наши братя
и твоите щерки са наши сестри!...
Кълнем се в заветите, скъпи, свещенни
на нашия мъдър покоен баща,
кълнем се, че никаква сила не ще ни помъти
ни чувствата, ни верността
към нашата закрила, към нашта опора –
съветските храбри и доблестни хора!
10.10.2009 01:54
Юз Алешковски
ДРУГАРЮ СТАЛИН
Другарю Сталин, учен сте голям,
в науките достигнал необята,
а аз съм прост съветски арестант
и брянски вълк тук имам за приятел.
Защо съм тук – не зная, да Ви кажа,
но прокурорите ни винаги са точни
и ето в Турухан съм днес наказан,
където царят беше Ви заточил.
И ето, в Туруханско се намирам,
тук часовоите са груби от студа,
причината, естествено, разбирам –
изострената класова борба.
Живота си през грях сме го вървяли,
срещу съдбата зла да станем по-добри,
ний тъй сме вярвали във Вас, другарю Сталин,
както във себе си не вярвахме дори.
Ту дъжд, ту сняг, мушици се събрали,
в тайгата сме, до утрото сме в нея,
Вий от искра тук пламък сте разпалил,
благодаря – на огъня се грея.
Другарю Сталин, ти не спиш по нощите,
прислушвайки се във дъждовен шепот,
а ний лежим на наровете прости
и спим до сутринта като утрепани.
Аз виждам Ви – със дъбовите клонки
на китела – приемате парада,
а ний сечем леса и сталински отломки
върху главите ни, като по-рано, падат.
Гърдите Ви с награди, с медали са покрити,
от грижите сте вече посивял,
от заточение Вий бягахте шест пъти,
а аз – глупак – веднъж не съм успял.
Погребвахме завчера двамата марксисти,
с платно не ги покривахме изобщо,
единият е бил със десни уклонисти,
а вторият, оказа се, че нямал нищо общо.
Преди към оня свят да се отправи,
Ви завеща тютюн и със вдървен език
със всичко тук помоли да се справите,
възкликна тихо: “Сталин е умник!”
Живейте още век, другарю Сталин,
дори да пукна тук, ще си умра спокойно –
чугунът и стоманата ще станат
на душа от населението двойно.
в языкознание имевший толк,
а я простой советский заключенный
и чой товарищ серый брянский волк.
За что сижу
по честному - не знаю
но прокуроры видимо правы
и вот сижу я в Туруханском крае,
где при Царя бывали в ссылке Вы.
. . .
Вчера мы хоронили двух марксистов,
мы их не накрывали кумачем
один из них был правым уклонистом,
второй же оказался не причем
. . .
