Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2009 22:58 - Евстати Бурнаски и милиционерската поезия
Автор: kobata Категория: Поезия   
Прочетен: 4030 Коментари: 11 Гласове:
2



Нали помните събитията между Русия и Грузия. Е, тогава една група наши интелектуалци беше направила едно протестно писъмце:

Русия призна независимостта на Южна Осетия и на Абхазия. По този начин бе възстановена една справедливост, грубо потъпкана преди години, когато по административен път Абхазия и Южна Осетия бяха прикачени към Грузия. Сега народите на Южна Осетия и Абхазия, получили най-после своята държавна независимост, са освободени от постоянната заплаха да бъдат унищожени. През последните седемнадесет години грузинското държавно ръководство последователно провеждаше политика на истински геноцид спрямо негрузинското население в тези две области.Справедливият акт на Русия предизвика фарисейското възмущение на САЩ и другите държави от НАТО. Русия била нарушила териториалната цялост на Грузия. Това не е вярно. Териториалната цялост на самата Грузия остава непокътната. От нея се отдели само онази част, която исторически никога не е била нейна. Западът запази мълчание, когато грузинските танкове и оръдия започнаха да разрушават южноосетинските села и градове, избивайки тяхното население, а възропта, когато Русия прекрати този насочен срещу осетинците геноцид. Те, които водеха агресивни войни срещу Югославия и Ирак, проливайки реки от кръв, имат безсрамието да упрекнат Русия за греха, че донесе мир и спасение на един застрашен в съществуванието си народ. Същите тези държави, които само преди няколко месеца признаха независимостта на примъкналите се в сръбската област Косово албанци, живели там не повече от 50 години, днес отказват да признаят независимостта на народите на Южна Осетия и Абхазия, които от векове живеят на своя собствена територия. Използваният от западните държави двоен стандарт е израз не на двоен морал, а на липса на всякакъв морал. С възмущение трябва да отбележим, че българското правителство, което бе между първите, признали независимостта на нелегитимната косовска държава, днес отново е между първите, осъдили независимостта на Южна Осетия и Абхазия. То се държи не като суверенна държава, а като подопечна на Запада територия. Позорен е и фактът, че осетински мъже, жени и деца бяха избивани с българско оръжие. Ние настояваме българското правителство да прояви достойнство и да се придържа към самостоятелна и принципна политика във всичко и спрямо всички. Така то ще спечели уважението както на собствения си народ, така и на другите народи.

А ето и имената на подписалите:
Проф. д-р Иван Цветков, проф. д-р Велко Вълканов, акад. Васил Гюзелев, акад. Никола Попов, проф. Чавдар Добрев, Панчо Панчев, Иван Гранитски, Лъчезар Еленков, Евгений Босяцки, Атанас Наковски, Евтим Евтимов, Лиляна Стефанова, Никола Инджов, Петър Караангов, Минчо Минчев, Петко Братинов, Петър Анастасов, Любомир Коларов, Енчо Москов, проф. Ангел Димов, Благой Димитров, Анибал Радичев, Бойка Асиова, Боян Трайков, Вера Кирова, Борислав Бойчев, Веселин Стоянов, Воймир Асенов, Петър Велчев, Евстати Бурнаски, проф. Владимир Каракашев, Драгомир Шопов, Елка Няголова, Ивайло Диманов, Иван Есенски, проф. Иван Маразов, Иван Налбантов, Христо Ганов, Маргарита Петкова, проф. Огнян Сапарев, Велин Георгиев, Николай Милчев, Свилен Каролев, Таньо Клисуров, Венко Евтимов, контраадмирал от запаса Дичо Узунов, Найден Вълчев, Димитър Танев, доц. Димитър Генчев, ст.н.с. Румен Воденичаров, проф. Евгений Гиндев, проф. Димитър Сотиров, Борис Крумов, Панко Анчев, Иван Вълов, Елена Алекова, Красимир Премянов, Методи Бежански, Никола Радев, Андрей Андреев, Тодор Велчев, инж. Стефан Нешев, Рашко Стойков, Борис Данков, Орлин Орлинов, Паруш Парушев, Тодор Коруев, Енчо Енев, Румен Денев, проф. Юлиян Вучков, Благовеста Касабова, Славчо Николов

Няма да мога да характеризирам всичките, а мисля, че и няма нужда. Те са доволно известни, но ми се иска да ви представя някой от стиховете, с които Евстати Бурнаски възхвалява  на воля милиционери и чекисти:

Две котешки жълти очи
по брадвата диво играят
и жълта отрова ручи
от техния поглед замаян...
Две възлести черни ръце
нанасят злодейския удар
и  млъква доброто сърце,
обляно в червена почуда...

Хартията още кърви
и актът стои несъставен.
Жалейки от росни треви
дъждът под звездата оставя.
А вечер
звъни баладично звънче,
че няма днес брадва, с която
врагът озлобен да сече
усмивките и свободата...

ето и друго:

Монолог на неизвестния

Повярвай ми, родино,
не от скука -
от мисли -
слепоочието чука
и отдалече аз
улавям твоя вечен глас.
Сънувам синевата твоя,
сънувам едрите звезди
и пролетния дъж пороен
над изораните бразди...

Тук облаците като кръпки
на тъжното небе тежат.
Смъртта преследва с тежки стъпки
завоите на моя път.
Но тя ще трябва да почака
да видя твоя изгрев чист
и той да ме дари със знака
на българин
и комунист...

има и още, но ще ги оставя за друг път.




Гласувай:
3
1



1. krotalka - Когато не си живял в ония времена,
28.10.2009 23:03
е лесно да съдиш!
цитирай
2. kobata - Никого не съдя! Но, си мисля, че ч...
28.10.2009 23:05
Никого не съдя! Но, си мисля, че човек не трябва да се срамува от нещата, които е писал. А тези писатели, някак си, услужливо забравят за това си творчество.
цитирай
3. krotalka - Такива бяха времената,
28.10.2009 23:18
който не се съобразяваше с тях, не го издаваха. Дали се срамуват за това си творчество, само те си знаят( вече няма и как да ги попитаме). Не бива да се отрича таланта им заради това.
цитирай
4. kobata - За таланта никой не спори! Защо да ...
28.10.2009 23:20
За таланта никой не спори! Защо да няма как да ги попитаме? И Любомир Левчев си е жив и здрав, и Евстати Бурнаски също.
цитирай
5. kobata - Първия постинг за Валери Петров, завърших с тази мисъл
28.10.2009 23:21
„Поезията, това е най-страшното нещо. Че тя се превръща в документ, а много често и в обвинителен акт. Не можеш да кажеш, ама това съм го писал просто при такива обстоятелства или за себе си съм го писал. Всяко оправдание при тия случаи с обстоятелства, с каквото и да е било има само едно определение – страх!”
Иван Пейчев
цитирай
6. krotalka - Да страхувахме се!
28.10.2009 23:37
Страхувахме се, че може да те приберат и никога да не се завърнеш в къщи, страхувахме се,чещени уволнят от работа и намя да има с какво да се изхрани семейството. Имаше страх, това не го отричам. За това казах, че трябва да си живал в ония времена, за да го разбереш!
И сега се страхувам, но от друго, страх ме е да отида да си видя досието, защото не знам дали няма да открия предателство от някой приятел.
цитирай
7. kobata - Да, наистина е страшно да разбереш ...
28.10.2009 23:44
Да, наистина е страшно да разбереш подобно нещо. Служителите от Комисията по досиетата, могат да разкажат стотици истории на преживени лични драми в специализираната читалня. Колко сълзи, драми, скърцане на зъби са видели. Има една такава случка, разказана от Солженицин в АРхипелаг Гулаг, където един кагебист пише донос против жена си, арестува я и я изпраща в лагер, само и само да си спаси кожата. И затова аз си мисля, че тези хора, със своите произведения са утвърждавали тази система и тяхната отговорност е много по-голяма от останалите българи. Но, от друга страна - като защитаваш живота си и този на своите близки - май всички средства са позволени. Затова не се наемам да раздавам генерални оценки... Просто искам всички да видят, че има и такова творчество, забравено нейде из прашните страници... Няма как да го отречем!
цитирай
8. eliana - ..
29.10.2009 00:32
поздравления за поредицата публикации,
(''другото лице''?)
следя с интерес!
цитирай
9. kobata - Благодаря. По-скоро - неосвете...
29.10.2009 00:56
Благодаря. По-скоро - неосветената страна, щото те лицата (да не казвам муцуните) са си едни и същи. И съм сигурен, че много от тях не са писали тези думи от страх. Наистина са вярвали и май още вярват...
цитирай
10. slavimirgenchev1953 - Направо изпълняваш будителска мисия,
29.10.2009 15:13
като припомняш тия падения.
цитирай
11. kobata - Оооо,
29.10.2009 15:22
то ако се разрови сериозно човек - ккави ли неща ще изкочат. Аз примерно имам показанията на Трайчо Костов, където си обсипва главата с жар и пепел. А има и такъв факт, че след като го свалят от всички постове, Трайо Костов е назначен за директор на Народната библиотека, която тогава се е казвала "Васил Коларов". Днес в библиотеката има огромни портрети на всички нейни директори, а на Трайчо Костов няма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904634
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930