Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2009 23:20 - Стихотворение от Георги Струмски, посветено на офицер от Държавна сигурност
Автор: kobata Категория: Поезия   
Прочетен: 4128 Коментари: 9 Гласове:
4

Последна промяна: 04.11.2009 23:21


Не, нямаше война...
                                                               На лейтенанта от Държавна сигурност Б. К.

Не,
нямаше война.
И славеите пяха
любовната си песен до зори.
Не,
нямаше война.
И ябълките зряха.
И ни люляха сънища добри.

А той полегна със куршум в гърдите -
висок
и както в приказките млад -
на тая същата земя, в която спите,
бойци от партизанския отряд.

И неговата кръв -
червена и гореща -
се сля със вашата гореща кръв.

И същата звезда
над него се навежда
във бой последен,
който все е пръв.

Ще го очаква
също бащината стряха.
И също горска шума го покри.

А нямаше война.
И славеите пяха
любовната си песен до зори.

Георги Струмски




Гласувай:
4
0



1. rumyrayk - ох,
04.11.2009 23:25
имай милост :)))
цитирай
2. kobata - Няма милост! Врагът не спи и трябва ...
04.11.2009 23:30
Няма милост! Врагът не спи и трябва да се унищожава! :))))
цитирай
3. mamkamu - Боже!
05.11.2009 09:27
Откъде ги вадиш тия забавни произведения! Това трябваше да го публикуваш по-скоро в категория Забава :)))
цитирай
4. анонимен - Аз съм "от село"!
05.11.2009 10:33
И името Георги Струмски нищо не ми говори!:)
Трябва ли да се срамувам?:(
цитирай
5. kobata - mamkamu
05.11.2009 11:32
Нали знаеш: "Думите отлитат, написаното остава"... Имам си тук едни скътани изданийца :))) Да, сега изглеждат забавни, но по своето време са носили награди, привилегии и разни други благинки.
цитирай
6. kobata - tit
05.11.2009 11:33
Георги Струмски е автор на стихове за деца и възрастни, художествена публицистика, поеми, разкази и повести. Два пъти е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет за детската книга - през 1979г. за книгата „Имаше един вълшебник“ и през 1986 г. за книгата „Портрети на момичета и момчета“. Пише книги за Ангел Каралийчев („Имаше един вълшебник“) и за Владимир Димитров-Майстора („Художникът и слънцето“, „Книга за Майстора“).
Ранно детство и кариера [редактиране]

Георги Асенов Димитров (Георги Струмски) е роден на 25 ноември 1932г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Като дете в родното си село често вижда художника Владимир Димитров-Майстора да рисува. Струмски завършва гимназия в Кюстендил, а след това и българска филология в Софийския университет. От 1955 до 1960г. учителства в Пирдоп, Кюстендил и София. През 1958г. излиза пълвата му стихосбирка - „Две поеми“.
През 60-те години на XX век [редактиране]

В началото на 60-те години на ХХ век постъпва на работа като редактор в Радио София, а четири години по-късно става главен редактор на в. „Пулс“. На тази длъжност остава две години. Тогава публикува детските книги „Пионерската държава“ и „Слънце, дай ръка!“. От 1966г. е завеждащ отдел „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“. В края на десетилетието издава стихосбирката „Огънят, на който съм се грял“.
През 70-те [редактиране]

През 70-те години Струмски написва произведенията си за деца „Наско Защото“(1970г.), „Големият и малкият“(1972г.) и „Художникът и слънцето“(1973г.). Георги Струмски е носител на наградата „П. Р. Славейков“ за детската си книга „Бяло, зелено, червено“, отпечатана през 1972г. По същото време поетът напуска издателство „Български писател“ и става заместник-главен редактор на сп. „Обзор“. От 1976г. е главен редактор на сп. „Славейче“. Тогава излиза от печат и стихосбирката му „Докато живея, докато обичам“ (1975г.).
През 80-те и 90-те [редактиране]

През 80-те години публикува още две стихосбирки - „Син на Костадина“(1980г.) и „Рилска тетрадка“ (1984г.), а също и прочутата си книга „Портрети на момичета и момчета“. През 1993г. издава поетическите сборници „Дете с ябълка“ и „След картините на Майстора“. Пет години по-късно излизат неговите „Гатанки, броилки, въртележки“. Книгата му „Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари“ е отпечатана през 2000 година.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8
цитирай
7. kobata - Със сигурно знаеш много негови стихотворения.
05.11.2009 11:35
Ето например:
Детство мое първо и последно

разлюлява крехко стъбълце.

Детство мое, детство ненагледно

разтуптява моето сърце.



Ставайте момичета, момчета,

ясната зора зори за нас!

И блести зелената планета,

заживяла звездния си час.



Детство мое, пъстропера птица,

полетяла с песен към света.

Детство мое, грейнала зорница,

весела усмивка в утринта.



Трупат се години мълчаливо,

неусетно времето тече,

но у мене си остава живо

онова усмихнато момче.



То насам се вглежда, то ме вика,

то се смее с мене с ясен глас,

като звънко птиче чурулика

и към него сведен пея аз.



Дай ми, детство, пролетни градини

и небе за поглед вдъхновен.

Нека твойто слънце да не стине,

и не свършва твоят светъл ден!

цитирай
8. анонимен - maystora
22.01.2010 14:38
za6to sporite po mejdu si ?
цитирай
9. анонимен - Mnogo e raz4uvsta6to!!! :)
15.04.2010 16:50
Tezi stixove mnogo me raz4uvstvaxa i mislq 4e stixotvorenieto e prekrasno!!! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 905643
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18357
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930