Реших – от днес започвам нов живот!

Последно утро давя в огън блуден,

а сладкият безсъниен хомот

ще си изчезне сам – от мислите прокуден.

Но щом животът ще е нов – и аз съм нов!

По дяволите всички стари сметки,

и страсти лепнещи, и скърцаща любов –

изяжте се от яд, като клюкарещи съседки!

А аз като зелен бракуван кораб

след  дълги дни на суша и мечти,

дълбоко, бавно ще набирам скорост

към вечните замръзнали води.

И северният вятър, този стар приятел,

от палубата ще изравя люспи, перки, раковини.

Отново ще замирам във познатите обятия

на  тихото небе и ледовете сини.

Ама нали животът щеше да е нов?

Защо тогава в бъдещето искаме да сме така,

тъй както бяхме във отминалото време?

А настоящето?!

Я виж, пак слънцето изгря...