Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2009 01:44 - Библиографската рефлексия на личността и творчеството на Петко Р. Славейков
Автор: kobata Категория: Технологии   
Прочетен: 1877 Коментари: 0 Гласове:
4



    Всеки народ има личности, които със силата на своя ум, непримиримостта на неспокойния си дух и неутолимата си жизнена и творческа енергия, задават параметрите на духовното му развитие за поколения напред. Съхраняването и опознаването на тяхното културно наследство има фундаментално значение за формирането на патриотични ценности и отстояването на националната идентичност във време на изпитания.

    Рефлектирането на литературното и научното творчество в библиографията, предоставя   възможности за многопосочни изследвания на творческия процес. Съставянето на препоръчителни и научно-спомагателни персонални библиографски указатели и кумулираната в тях информация осигуряват солидна основа за пълното открояване на  количествените и хронологичните измерения, тематичните и жанровите модели, обществените и литературните концепции, чиито привърженик е авторът.

    Публикациите по проблемите на литературоведската персонална библиография са предимно от общ характер и дават информация за състоянието й като цялост в България.[1]

    Целта на настоящото изследване е да бъде установено и хронологично проследено отразяването на творчеството на Петко Р. Славейков и литературата за него в българската библиография за периода 1891 – 2007 г.

    Няма да разглеждаме въпросите относно библиографската дейност на П. Р. Славейков [2] и дискусиите около нея, поради наличието на достатъчно публикации по темата [3].

    Много от разгледаните библиографии са дело на неспециалисти, което, от своя страна, налага въвеждането на определен критерий при тяхното анализиране.

    Вследствие на това, обект на нашето проучване ще бъдат самостоятелни библиографски указатели, библиографски списъци, прегледи и обзори, които съдържат над 20 описания [4] със задължителния минимум от библиографски данни, който е достатъчен за идентифицирането на конкретния документален източник. Не са включени издания, които текущо регистрират новоизлязла литература [5], както и библиографско цитиране под линия [6]. Не са включени и описания, които са част от самостоятелни библиографски указатели, както и от указатели с репертоарен характер.[7]

    Първите, макар и кратки, библиографски сведения за Петко Р. Славейков откриваме през 1866 г. в публикуваните от Васил Стоянов в Чехия, прегледи на българската книжнина.[8]

    През 1872 г. в „Книгопис на новобългарската книжнина 1806 – 1870”, съставен от Константин Иречек, са включени описания на преведени и редактирани от П. Р. Славейков издания, [9] а  библиографското представяне само на журналистическата му работа, за пръв път е направено през 1891 г. в кн. 1 на репертоара „Българский периодический печат от Възраждането му до днес”, съставен от Юрдан Иванов [10]

    В „Училищен алманах” от 1900 г. в рубриката „Биографии на бележити дейци по учебното и обществено-просветно дело” в „исторически дял” откриваме биографични данни за П. Р. Славейков и 42 описания на вестниците, които е издавал, както и книгите, които е съчинил и превел. В описанието е включено заглавие, местоиздаване, година на отпечатване, а при вестниците и името на печатницата.[11]

    Следващата библиографска проява е в книгата на Боян Пенев „П. Р. Славейков”, която е отпечатана през 1919 г. Книгата съдържа 6 глави, разглеждащи жизнения и творчески път на Славейков и накрая е публикувана „Библиография” със следното пояснение: „ Тая книга бе написана за Походна войнишка библиотека;  не излезе там поради прекратяването на това периодично издание. Нейната форма е в зависимост от общия дух на библиотеката. На тия читатели, които биха желали да се запознаят по-отблизо с литературата върху Славейков, предлагаме следните библиографски данни…”. След това са поместени 47 описания, като 4 са на Славейкови произведения, а останалите са на публикации с биографичен и критичен характер, както и спомени за него от Л. Милетич, Ст. Бобчев, Ю. Иванов и др. Редната дума на описанието не е в инверсия, заглавията на статиите са предадени с разредка, като преди вестник е поставено съкращението „в.”, при списание „сп.”, а при някои описания има и брой на страниците. При аналитичното описание са включени  автор,  заглавие на съставната част, заглавие на главната единица, годишнина, година на издаване и пореден брой.[12]

    Първият библиографски списък, оформен като самостоятелна публикация, е съставен от Димо Минев по случай 100-годишнината от рождението на П. Р. Славейков и е публикуван в списание „Българска мисъл” през 1927 г. под заглавието „Критична библиография за П. Р. Славейков”. Преди списъка е поместен следният текст: „По повод на стогодишнината от раждането на П. Р. Славейков искаме тук да хвърлим поглед върху всичко по-важно писано за него в нашата литература. Правим това, за да дадем възможност на ония, които биха желали да пристъпят към творенията, живота и обществената дейност с по-голям запас знания, да използват досегашните вести и изследвания, пръснати по различни периодични издания и книги”. Съдържа 26 описания на книги, статии и рецензии, които са подредени азбучно. Под линия е уточнено, че са „Изпуснати ред общи съчинения по българска литература, като тия на Ал. Теодоров–Балан, Б. Ангелов и др, дето също са дадени характеристики на Славейковото творчество”. Описанията включват редна дума, без инверсия и заглавие на публикацията. При аналитичното описание - име на главната единица  в разредка, годишнина, пореден брой и година на отпечатване.[13]

    Прикнижни библиографии, съставени от Георги Константинов, с обем 35 – 50 описания се срещат в различни издания на избрани съчинения, стихотворения и др. на П. Р. Славейков.

    Обемна прикнижна библиография е поместена в книгата на Светослава Славейкова „Петко Р. Славейков: Биографичен очерк”, която е отпечатана през 1959 г. Под заглавие „Кратка библиография на по-важните трудове, използвани за тази книга”  откриваме 127 библиографски описания в четири части:

- Автобиографични материали – 14 описания;

- Писма – 12 описания;

- Спомени – 34 описания и

- Изследвания – 67 описания.

    Материалите са подредени азбучно по редната дума, а произведенията на един автор – азбучно по заглавието. Включени са книги и статии от Ст. Бобчев, Тома Васильов, Христо Даскалов, Моско Москов, Стилиян Чилингиров, Никола Начов и др. Също и „Цариградски вестник”, ”Български книжици”, „Гайда”, а също и извадки от архивите на Константин Иречек, Найден Геров и Георги Раковски.  Описанието съдържа  редна дума  в инверсия., заглавие, година на излизане, а в някои случаи е даден и броят на страниците. [14]

     Първата самостоятелна библиография за П. Р. Славейков е изработена във Велико Търново през 1962 г. по случай 135-годишнината от неговото рождение. Преди описанията в препоръчителния  списък са поместени снимки на родната къща на писателя, биографични данни, написани от уредника в Окръжния музей Стефан Цонев, карта на селищата, в които е учителствал П. Р. Славейков, мисли от Иван Вазов, 2 стихотворения от Славейков и факсимилета на негови произведения. Библиографията съдържа 57 библиографски единици, разположени в 2  раздела:

- „Издания на произведенията на П. Р. Славейков”;

- „Литература за живота и творчеството на Петко Рачев Славейков”.

    В първата част са описани избрани произведения, избрани съчинения, автобиография, многотомни издания и др. Втората част включва статии от „Литературна мисъл, „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Вечерни новини”, чиито автори са  Георги Константинов, Симеон Русакиев, Р. Русев, Цв. Македонска и др.

    Библиографското описание е съставено професионално. Редната дума е в инверсия, с главни букви, при аналитичното описание заглавието на главната единица е предадено в разредка. Библиографията е съвместно издание на Окръжната библиотека и Окръжния музей и е отпечатана през август 1962 г., но отсъстват сведения за името на нейния съставител.[15]

    През 1968 г. във връзка с отбелязването на 140-годишнината от рождението на П. Р. Славейков, пак във Велико Търново, е изработена и следващата самостоятелна библиография. Указателят е издание на окръжната библиотека и негов съставител е Марин Ковачев.

    Библиографията съдържа над 367 описания и е структурирана в два основни раздела и система от показалци.

    В началото са дадени сведения за принципите на подбор и подреждане на включените в нея публикации, от които става ясно, че са включени „книгите, писани, регистрирани, превеждани и побългарени от него и изданията на произведенията му до наши дни”, както и „биографичните и литературно-критически материали – книги и статии са главно от периода след 9 ІХ 1944 г.”. Не са отразени публикациите му в периодичния печат, произведенията, издадени извън България и статиите на чужди езици за него. Книгите от Славейков, които са издадени до 9. ІХ. 1944 г. са подредени хронологично, а другите материали – азбучно.

    Първият раздел е озаглавен „Творчеството на П. Р. Славейков” и е съставен от 3 части, разделени по хронологичен белег, съответно - до Освобождението, от Освобождението до 9. ІХ. 1944 г. и след 9. ІХ .1944 г.

    Вторият раздел носи заглавието „Литература върху живота и творчеството му” и е съставен от 5 части:

1. Биографични материали;

2. Материали върху литературната му дейност;

3. Обществено-политическа дейност;

4. Учителска дейност и

5. Спомени за него.

    Към библиографията са изработени - показалец на периодичните издания на П. Р. Славейков, показалец на авторите на материали за Славейков, а също и именен и географски показалци, като всички са подредени строго азбучно.

   Съставените описания на книги, аналитични и сводни описания са изработени професионално и подробно, като е включен пълният набор от разделителни знаци.

    Това е и първият самостоятелен  библиографски указател разглеждащ личността и творчеството на П. Р. Славейков. [16]

    Сто и петдесетгодишнината от рождението на П. Р. Славейков през 1977 г., е отбелязана с 3 препоръчителни библиографски списъци и един литературно-критичен обзор на публикации за него.

    Първата библиография е дело на Христина Карамихова от Окръжна библиотека – В. Търново. Списъкът съдържа 96 професионално съставени описания, съгласно действащия стандарт в България.  Обхванати са най-новите издания на произведенията на писателя и подбор на книги и статии за него, които са публикувани  след 9. ІХ. 1944 г. в „Български език и литература”, „Септември”, „Български фолклор”, „Читалище” и др.

Материалите са подредени азбучно в 4 дяла:

1. Живот и дело;

2. Произведения на Петко Р. Славейков;

3. Публикации върху творчеството му  и

4. Художествени материали за него.[17]

    Христина Карамихова е съставител на още един препоръчителен списък по случай годишнината на Славейков. Той е в малък обем, само 35 описания, разположени на 3 страници и е предназначен да бъде в помощ на „учащите се”. Списъкът има три дяла:

1. Биографични материали;

2. Публикации върху творчеството му и

3. Художествени материали.

   Принципът на подреждане и състоянието на библиографското описание са същите, както и във вече разгледания по-горе списък.[18]

    Освен във Велико Търново, и в Търговище отбелязват годишнината с издаване на препоръчителен списък. Библиографията съдържа 25 описания, поместени на 5 страници. В нея са включени мисли на Славейков и Вазов и биографични сведения.

Описанията са подредени в три дяла:

- Литературни произведения;

- Произведения за него и

- П. Р. Славейков в Търговище.

Като  е уточнено, че всички  описани документални източници са притежание на Окръжната библиотека.[19]

    През 1977 г. в брой 10 на сп. „Библиотекар” Петя Дюгмеджиева прави обзор на литературно-критичните публикации за Славейков. Разгледани са 56 книги и статии,  като е направен  анализ и на библиографията от Димо Минев, публикувана през 1927 г. в сп. Българска мисъл. Всеки един анализиран документален източник е представен с пълно библиографско описание в бележка под линия.[20]

    Както видяхме, разгледаните дотук библиографии са съставени или от специалисти-филолози, които са ги изработвали в хода на своята изследователска дейност, или от библиографи, за местно ползване в малък тираж и обем.

    Не е по-различна и картината с библиографската рефлексия, касаеща и другите български писатели [21], поради което през 1966 г. Народна библиотека „Кирил и Методий” започва да издава поредица от биобиблиографски указатели  за български писатели.[22]

    Във връзка с честването на 150-годишнината от рождението на П. Р. Славейков през 1977 г., в Народна библиотека „Кирил и Методий” е подготвен и най-пълният и обемен библиографски указател за него, който излиза от печат през 1979 г. Библиографията е съставена от Петя Дюгмеджиева, Евелина Василева и Елена Фурнаджиева. Указателят съдържа 935 описания, които са обособени в два дяла и много рубрики, позволяващи пълно да се разкрие творчеството на Славейков и писаното за него.

    Първият дял е озаглавен „Петко Славейков в България”   и е разделен на две части:

- „Литература от Петко Р. Славейков” и

- „Литература за Петко Р. Славейков”.

    Описани са всички запазени и известни, приживе издадени негови произведения, както и тези след 1895 г., а също подборно и публикациите, посветени на него за периода 1878 – 1978 г.

    Вторият дял носи заглавието „Петко Славейков на други езици” и също е разделен на две части:

- Произведения на П. Р. Славейков и

- Литература за П. Р. Славейков.

    В този дял също е извършен подбор на преводите на произведенията му и материалите за него, като е дадено предимство на актуалните публикации, основно в книги и сборници.

    Описанията са подредени хронологично – азбучно, съдържат всички елементи съгласно действащите стандарти, като повечето са придружени с анотации.

    В началото на библиографията е поместен уводът „Петко Славейков в българската наука и критика”, написан от Соня Баева, като в него, освен за П. Р. Славейков, авторката споделя  мисли и за самата библиография и въпросите по съставянето й. „В този си вид библиографията ни дава правдива картина на голямото и многостранно творческо дело на Петко Славейков и написаното за него”. „Вярваме, че тази първа стъпка, направена с голямо усърдие, -  казва тя в заключение, - ще бъде не само полезна, но и плодотворна”.

    Обяснителните бележки, които следват увода, ни дават сведения за принципите на подбор и подреждане на публикациите, включени в указателя. Дадена е информация и за използваните библиографски и архивни източници, както и за лицата, които са издирили отделните видове литература „от” и „за” Петко Славейков, а именно М. Ловжиева, Евелина Василева, И. Михаилова, П. Дюгмеджиева, М. Ковачев и Е. Фурнаджиева.

    В библиографията са включени три приложения:

1. Петко Р. Славейков в Народното събрание. Изказвания;

2. Книги от П. Р. Славейков, които  са се намирали в някои библиотеки, но днес не можаха да бъдат издирени и

3. Книги, обявени за печат от П. Р. Славейков.

    В първото  приложение е представена информация от дневниците на Народното събрание, като е указан номерът на дневника, датата, страницата, на която се намира съответният текст, като някои са съпроводени с кратка анотация.

    В Приложение две са представени описания на 8 книги, съдържащи заглавие и година на отпечатване.

    Трето приложение съдържа описание на 4 книги, включващо заглавие, година и автор на съответната книга.

    Библиографският указател има богат и разнообразен справочен апарат, който се състои от 8 показалци:

- показалец на книгите на П. Р. Славейков, в който книгите са подредени азбучно по заглавието си;

- показалец на побългарените и превеждани от П. Р. Славейков автори и произведения, като публикациите без автор са подредени азбучно по заглавие;

- показалец на вестниците и списанията, издавани от П. Р. Славейков и на тези, в които е сътрудничил;

- показалец на произведенията на П. Р. Славейков на други езици по заглавие, като  са включени преводите на английски, италиански, сърбохърватски, немски, унгарски, чешки и есперанто, подредени азбучно по езикова принадлежност;

- показалец на преведените произведения на П. Р. Славейков и на литературата за него на други езици по страни, съответно, азбучно наредени имената на държавите България, Великобритания, Германия (до 1949 г.), Испания и др.;

- предметен показалец на литературата за Петко Р. Славейков, където азбучно са подредени рубрики като „Априлско въстание”, „Библиографии и библиографски прегледи”, „Език и стил”, „Учител”, „Спомен”, „Стара Загора”, „Търговище”, Сливен”, „Свищов” и т.н.;

- именен показалец, в който азбучно са наредени имената на лица с различна авторска отговорност – редактор, преводач, също и „за него”. Първо е наредена литературата на кирилица, а после на латиница. [23]

    Показалците са изработени професионално, но трябва да отбележим два момента, при които, според нас, подходът би трябвало да е друг.

    На първо място, отсъствието на географски показалец. Съставителите са взели методичното  решение да  включат имената на селищата и страните в предметния показалец. Тоест в реален показалец  са  включени рубрики с формален характер. Това определено обърква и затруднява желаещите да получат съответната информация и налага по-обстойно запознаване с указателя.

    Не става ясно и защо в именния показалец е включено името на обекта на библиографиране – Петко Р. Славейков. В показалеца до неговото име са дадени препратки към всички библиографски описания в указателя. Библиографите са изразходили време и енергия за една напълно ненужна работа, която, образно казано,  „задръства” показалеца.

    Въпреки тези бележки, разгледаният  указател и до днес е най-пълната  и подробна библиография за Петко Славейков и предоставя много възможности за изследвания от най-разнообразни гледни точки.

    Следващите библиографски сведения откриваме в том 3 на „Речник на българската литература”, издаден през 1982 г. След биографични данни, снимка и списък на филмите, снимани по произведения на П. Р. Славейков, е поместена библиография, съдържаща 95 описания на негови произведения и 61 описания на литература за него. Описанията са под формата на текст, подредени хронологично, като редната дума не е инверсирана.[24]

    Пак през 1982 г., по случай 155 г. от рождението на Петко Р. Славейков, в Окръжна библиотека – Стара Загора е изработен и следващият препоръчителен списък. Броят на библиографските описания е 56 и са структурирани в три дяла:

- Петко Р. Славейков за Стара Загора;

- литература за старозагорския период от живота на П. Р. Славейков и

- художествени произведения.

      В списъка са включени произведения, излезли до 1981 г., като библиографските единици в дяловете са подредени хронологично, а някои от тях са придружени с анотации.[25]

    На 17 ноември 1987 в гр. Трявна е проведена юбилейна научна сесия, посветена на     

160 г. от рождението на Петко Славейков, като материалите, представени на конференцията са публикувани в сборник, който е издаден през 1990 г.[26]

    В този сборник Сия Сарандева публикува статията „За личната библиотека на Петко Рачев Славейков”. В началото на статията авторката разказва за значението на книгите върху неговото творчество и за изгубените книги от библиотеката му.  После прави характеристика на някои книги и след това прилага „Списък на запазените книги от библиотеката на  Петко Р. Славейков”, който съдържа 160 библиографски описания, като не се забелязва някакъв определен начин в подреждането им. Описанието съдържа редна дума в инверсия, заглавие, издателство или печатница, година на отпечатване, брой на страниците и формат на книгата в сантиметри. Някои от описанията са придружени от кратки справочни анотации. Използвано е и аналитично описание при статии и стихотворения, като първо под поредния номер е дадено цялостно описание на главната единица (напр. 29), а после с буквени означения са представени и отделните съставни части (напр. 29 а, 29 б, 29 в и т.н.т.). [27]

    Следващата библиография за разглеждания от нас период, която незнайно защо, е публикувана с подзаглавни данни „сборник”, е озаглавена „П. Р. Славейков и Търговищкият край”. Този библиографски указател, съставен от специалисти от Универсалната народна библиотека, Държавния архив и Историческия музей в Търговище, е издаден през 1992 г., явно по случай 165 г. от рождението на П. Р. Славейков.

    В сборника са поместени две статии - „П. Р. Славейков в Търговище” и „В прослава на П. Р. Славейков”. След тях е представена справка, съдържаща 10 описания на архивни единици, представляващи  материалите за П. Р. Славейков, които се намират в Държавния архив в Търговище.   

    Общо указателят съдържа 129 библиографски описания, които са структурирани в 4 дяла по следния начин:

І. П. Р. Славейков и Търговище – основно за периода 1863 г. ;

ІІ. „Гайда” – първият български хумористичен вестник – като тук публикациите са относно разпространението на вестника в Търговище, стихотворения на П. Р. Славейков, които са публикани в „Гайда”, както и общи материали за вестника;

ІІІ. Търговищкият край в съчиненията на П. Р. Славейков и вестници, редактирани от него;

ІV. Произведения на земляци за П. Р. Славейков и творчеството му – тук са регистрирани произведенията на литературния критик Малчо Николов, на Кирил Матеев и др.

    Описанията са подредени хронологично-азбучно, по годината на публикуването и фамилното име на автора, или първата дума на заглавието, като в дял ІІІ нареждането е по година на написването на произведението, а когато тя липсва – по годината на най-ранната публикация.

    Към указателя са изработени географски показалец и показалец на личните имена. В показалеца на личните имена са дадени препратки не само към автор, но и към редактори и литература за тях, а в географския показалец - имена на градове и окръзи,  като са направени  препратки от  старите към новите имена на селищата.[28]

    Проследявайки хронологично развитието на библиографията за П. Р. Славейков,  достигаме 2007 г., когато в електронния сайт на Университетска библиотека при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” е публикуван тематичният библиографски списък „Публикации от и за Петко Рачов Славейков като фолклорист и етнограф”. Първоначално списъкът е изработен под форма на библиографска справка в обем на 9 страници компютърен набор. Библиографията съдържа 138 описания на книги, студии и статии, само на български език, които са разположени в два дяла:

- „От П. Р. Славейков”;

- „За П. Р. Славейков”.

    Литературата е разделена и по вид на публикацията – книги и статии, а самите описания са наредени азбучно по редната дума на описанието. В края е приложен и списък на използваните източници, включващ справочни издания и електронни бази данни. Библиографското описание включва пълния набор от елементи, като някои от описанията са придружени от анотации. Прави впечатление, че при аналитичното описание, библиографите от Университетска библиотека използват все още правилата, заложени в стандарта от 1972 г.[29]

     Анализирайки направеният дотук преглед на библиографските прояви, касаещи творчеството и личността на един от най-големите писатели, журналисти и общественици в България, получаваме следните резултати : от 1891 до 2007 г. в България са изработени общо 25 библиографии за Петко Р. Славейков. От тях 12 са прикнижни, 1 е под формата на обзор, 2 са под формата на самостоятелни публикации,  поместени съответно  в научно списание и научен сборник, 1 пристатийна, 1 списък в електронен вариант, 4 самостоятелни библиографски указатели и 4 препоръчителни списъци.

 Анализирайки казаното дотук, нашите изводи  следва да бъдат на базата на самостоятелните библиографски указатели и препоръчителни списъци, рисуващи библиографската картина на литературата за Петко Р. Славейков и плодовете на неговия труд.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904594
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930