Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2016 18:05 - ИВАН КРЕМОВ: КОНЦЕРТ ЗА ЕДИН ЧОВЕК...
Автор: kobata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1059 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.03.2016 18:06


image 

Отскоро се бях сприятелил с този прекрасен човек, народния певец Иван Кремов. Освен че изпълнява хайдушки песни, той сам е поет, стиховете му носят фолклорен характер. Няколко вестника вече напечатаха поетични цикли от Кремов, читателите навярно са почувствували този неспокоен български дух, появил се на бял свят преди 47 години в старопланинското село Жеравна. Ако подхващам писанието си с такъв увод, е с цел читателят веднага да разбере за какъв човек става дума.
            Наскоро Иван Кремов пристигна в Благоевград. Видяхме се в кафе-сладкарницата. Беше развълнуван.
            - Добре, че те намерих, брат – заговори певецът. – Самичък едва ли щях да сторя както трябва каквото трябва.
            От джоба извади поизмачкано писмо.
            - Предадоха ми го от Радио София – поясни Кремов.
            Ето и цялото писмо:
            „Иване, българско чедо, туй писмо иде при тебе от една историческа къща, нахождаща се в Благоевградски окръг, а селото наше се нарича Железница. Нашата къща, Ванчо, е много стара, от преди триста години. Тук в нощни времена са дохождали Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, а също така кога оная луда глава Янето с юнаците си пленил американката мис Стоун и придружвачката й Екатерина Цилиа, с цел турският султан за американката да плати много злато, та с него да бъде купено оръжие за освобождението на Македония, четири товара злато праща султанът, само и само пиринският наш цар да отпусне известната американка. Та като я пленил, значи, Янето, таз мис, заедно със съпроводачката й, която пък била трудна в осмия месец, тука комитите скрили двете жени, у нашата къща. Екатерина Цилиа детенцето си родила и Сандански го кръстил по всички правила. Ето в каква къща прекарвам дните си, певецо народен. Синът си направи къща в Благоевград. Вика ме и настоява, ама на мене ми се ще да издъхна под покрива, който е давал подслон на такива велики хора и тука още въстанието Илинденско се е ковяло, Гоце огнени слова е думал.
            У постеля съм аз, Иване, отскоро парализиран, а пък душата ми жива, бодра е, живот й се ще. Вчера те чух по транзисторното мое радио, песните ти ми се харесаха и те каня, синко, да дойдеш да ми попееш, преди да умра. А пари там, колкото трябва, ще си платя. До нас рейсове няма, селото наше е в планината и тръгни пеш от Благоевград през Покровник и Мошанец, питай овчарите за Пандурчевата, ще те упътят. Аз се именувам Исталиян, на осемдесет и пет години съм...”
            - Познавам стареца – казах на Иван Кремов. – Нали и аз съм раждан в това село. Къщата ни беше на отсрещния баир.
            - Ще ме придружиш ли? – попита певецът. – Това ще бъде най-вълнуващият концерт. Щом получих писмото и веднага тръгнах. Всеки на мое място ще направи същото. Трябва ми обаче съпровод, песните така са много по-хубави. В ансамбъл „Пирин” има голям кавалджия, Никола Костов, на него се надявам.
            - Познавам го – отвърнах. – В отпуск е. Вчера го гледах в бояджийски дрехи, сигурно подновява жилището си.
            Щом прочете писмото, Никола Костов каза:
            - Ставам ви другар за такава работа.
            Надвечер бяхме в Железница. Чукарите дремеха. Къщата на дядо Пандурче клечеше на рида. А дядо Исталиян – в кревата. Като ни видя, не повярва. Изнесохме го вън, на двора, седна върху самара. Иван Кремов пя час и половина. Мощният му глас се луташе навред по ридищата.
            - Иване бе – попита. – по колко ти плащат за такова дълго пеене?
            - Две хиляди лева – казах на шега аз вместо певеца. – Не можеш му плати, старче!
            Дядо Исталиян извади изпод възглавницата си много десетлевови банкноти.
            - Тука са – рече – хиляда и триста. За седемстотинте ще прощаваш...
            - Шегува се вашият човек, дядо – каза Иван Кремов на стареца. – Аз съм на заплата, дойдох да ти попея без награда, щастлив ще бъда, ако си останал доволен.
            - Вземи бе, Ванчо, - настояваше старецът, - барем петстотин вземи. Що ми отказваш? Тогаз сто?
            - Имам си аз пари, дядо – рече певецът. – Ние с Кольо ти изнесохме концерт заради туй, че тука си пазач на историята.
            - Вардя я аз нея – каза Исталиян. – Тука още на барут мирише... Е, като не щеш пари, Иване, давам ти ей туй бъкле. От него вода са пили Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Чернопеев и още други български храбри юнаци. Племенникът на Хаджи Димитър, Кръстьо Асенов и той...
            - Виж, бъкела може, - прие Иван Кремов.
            Останаха зад гърбовете ни железнишките чукари и по тях нейде вярната стража на историята – дядо Исталиян, наглеждан от Кадита, търпеливата му бабичка.
            - Докато съм жив ще помня това пеене – каза Иван Кремов. – Пял съм на тринадесет хиляди концерта, бил съм в седемнайсет държави, не бях изнасял концерт пред един човек... 

Славе МАКЕДОНСКИ

Вестник „Земеделско знаме”, № 28, 3 февруари 1979 г.




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 696460
Постинги: 276
Коментари: 1564
Гласове: 15415
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930