Постинг
17.09.2009 17:14 -
Здравей, татко!
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 3837 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2009 17:19
Прочетен: 3837 Коментари: 14 Гласове:
8
Последна промяна: 17.09.2009 17:19
Здравей, татко!
Лидия Пламенова Абрашева
Тази нощ те сънувах - усмихнат, спокоен и благ.
Ето ме, тук съм,
до гроба ти приседнах.
Виждаш ли ме?
Ще ми дадеш ли знак?
Имам да те питам толкова неща.
Мълчиш.
Говоря си сама...
Едно зелено стръкче
се подава от пръстта...
Да, знам, животът продължава.
Но теб те няма.
Чувствам се като изгубено дете
във градската тълпа.
Гърми...
Ти ли се гневиш там горе?
Или това е яростта ми,
от безсилието
пред смъртта.
Аз, атеистката, дори се молих,
обещах и невъзможното,
да те спася.
Ха, едно куче приклекна до мен.
Сега сме двама.
Татко, ти ли го изпрати?
Гледа ме със твоите очи -
тъжни,
но изпълнени с любов.
Говори ми, татко,
толкова неща не сподели.
За болката...
Надеждата, че ще живееш.
Мълчиш...
А аз чак в последните ти дни
разбрах, че всъщност
се страхуваш.
Сега те няма...
А толкова слова останаха неказани...
Че ме обичаш...
Че те обичам...
Но ти го знаеше, нали?
Нали?
И все пак...
ти живееш в мен.
Аз гледам с твоите очи
и плача твоите сълзи,
които не пророни...
Нещата, на които ме научи
ще предам на моите синове.
Не се страхувай,
няма да изчезнеш...
Ще идвам тук да си говорим
това, което приживе премълчахме.
А може би в съня ми
пак ще се обадиш...
Хайде, куче, да си ходим.
До скоро, татко.
Обичам те.
Но ти го знаеш.
Много харесвам това стихотворение на Лидия Абрашева. Надявам се, че и на вас ще ви допадне.
цитирайНе го бях чела.. Благодаря ти, че го сподели тук с нас!
Поздрави :)
цитирайПоздрави :)
Написано е с много чувство... Така разказва човек, който е преживял.
цитирайНяма начин да не го е преживяла жената, написала тези редове. Това, според мен, е най-смисленият начин на писане. Или поне един от най-смислените...
цитирайИ когато на читателя му се е случило същото...
цитирай
6.
анонимен -
Това е нормалният ход на живота!
17.09.2009 20:41
17.09.2009 20:41
Което не намалява болката.
Чудесно стихотворение!
И аз се събуждам с лекота в душата, когато съм сънувала баща си.
Хубаво е, че можем да сънуваме!
Приятна вечер!
цитирайЧудесно стихотворение!
И аз се събуждам с лекота в душата, когато съм сънувала баща си.
Хубаво е, че можем да сънуваме!
Приятна вечер!
ами да, нормалният ход... Хич не ми харесва този нормален ход, когато осъзнаваш, че въпреки всичко, което си правил, приятелите и възможностите, които имаш - просто си безсилен да промениш нещо.
цитирайПрекрасен стих, приятелю!
Поздрави от Родопите!
цитирайПоздрави от Родопите!
много хубаво стихотворение!
цитирайПоздрави!
цитирайХубаво е стихотворението, но и много тъжно.
Кара те да мислиш за неизбежното, което с всеки
ден все повече се приближава.
цитирайКара те да мислиш за неизбежното, което с всеки
ден все повече се приближава.
Да, приятели. Посоката е една: битие-небитие. Но немога да го приема това, и не мога, когато хора си отиват в такава никаква възраст, когато са можели да свършат още много неща на белия свят.
цитирай
13.
анонимен -
така е, братчето ми
01.10.2009 18:03
01.10.2009 18:03
има моменти, когато и на най-добрият поет му свършват римите, когато думите изчезват или просто губят своята сила и няма как да изплачеш в стих сълзите, които толкова си преглъщал.... страхотно стихотворение! силно и вярно!
цитирайНе бях чела този стих... развълнува ме много, защото...
Отиде си внезапно мама ...
Не бях дете , а вече уж голяма ...
А татко - бавно гаснеше ... невъзвратимо ...
И двамата сега са с мен ... незримо ...
цитирайОтиде си внезапно мама ...
Не бях дете , а вече уж голяма ...
А татко - бавно гаснеше ... невъзвратимо ...
И двамата сега са с мен ... незримо ...
Търсене