вървя и си мисля.
Вървя и си мисля за теб,
и се питам: - Къде си?
Сам във живота,
очаквам да дойдеш,
Но не зная, ще можеш ли пак
да простиш и забравиш.
Сам през живота,
вървя и не искам
да се чувствам самотен,
изоставен, ненужен.
Още те обичам,
болката е жива рана.
Още те обичам,
знам за мене прошка няма.
Още те обичам,
но разбрах, че не мога да давам,
а искам да вземам...
Само да вземам...
Но вземах без да знам,
че вечно ще съм сам,
и ще си плащам,
гранд аморе мио.
Сто пътеки ще бродя
през живота безсмислен.
Ще кръстосват незнайно къде,
вечно пътя ще търсят.
И безмълвно ще питат,
по коя ли ще тръгна.
По коя ли ще тръгна сега,
пак ли тебе ще търся...
Във живота си евтин,
нищо няма да търся,
Ще продавам душата,
ще продавам на части.
Още те обичам,
болката е жива рана.
Още те обичам,
знам за мене прошка няма.
Още те обичам,
но разбрах, че не мога да давам,
а искам да вземам...
Само да вземам...
Но вземах без да знам,
че вечно ще съм сам,
и ще си плащам,
гранд аморе мио.