Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2009 17:31 - Ето ви едно страхотно нещо от Иван Пейчев
Автор: kobata Категория: Поезия   
Прочетен: 2006 Коментари: 7 Гласове:
1



НАПЪТСТВИЕ


Когато ти решиш да си заминеш,
недей си взема сбогом нито с мен,
нито с морето. . .
Иди си, без да се сбогуваш.
Отплувай до съседното пристанище -
до другото пристанище отплувай незабавно.
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете,
и лодките със гърбове катранени.
Ще отпочиват пясъците кротко
и всички улици ще водят към морето. . .
Иди си, без да се сбогуваш.
По кея, опустял внезапно,
по облака, над залива застинал,
по дюните, внезапно занемели,
ще разбера, че вече си заминала.
Тъй сребърните малки риби идват
и недокоснали брега,
се стрелват пак
навътре във морето.
Аз дълго ще почуквам със лулата си
по камъка, горещ от светлина,
и ще си тръгна, без да я запаля,
оставил купчинка студена пепел
по камъка от светлината топъл.
Вълните ще шумят със белите си гребени
и този шум, дълбок
и тъмносин като морето,
ще спре до тебе,
тъмносин като морето там,
във другото пристанище.
Но ако сушата не ти предложи нищо ново,
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик -
веднага си тръгни.
Ще те разтваря бално хоризонта,
брегът ще губи свойте очертания.
Морето има хиляди пристанища:
отплувай, без да се сбогуваш
с нито едно от тях.
Додето някой ден ще чуя смях,
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи -
по стълбите на дървената къща
и върху устните си ще усетя устни
с дъх на море и нар.
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш.
Защото всичко край морето е море.
То идва, за да си отиде -
отива си, за да се върне пак.

Затуй недей си взема сбогом ни със мен,
ни със морето.
Иди си, без да се сбогуваш.



Тагове:   море,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. inakrein - Прекрасно стихотворени, толкова ...
07.06.2009 19:05
Прекрасно стихотворени, толкова дълбоко и истинско, а така преобръща душата. Благодаря за удоолствието пак да го прочета. Поздрав!
цитирай
2. anastasiia - Много ми е любимо...:)
10.06.2009 09:45
Сега ще ти го подаря и в мое изпълнение -
http://www.youtube.com/watch?v=xTZUCwSrr1A
цитирай
3. kobata - Благодаря на Анастасия
11.06.2009 02:17
Очите ме болят от много слънце,
от погледи, тютюнев дим и вино,
от ветрове и облаци разкъсани,
от гари, разписания и линии,
които вечно гонят хоризонта
с локомотиви, жици и семафори
със пушек чер, с фенери, със кантони
и все пак никъде не ни отнасят.
Преследва ме скръбта неизживяна
на образи и мисли премълчавани,
на тъжен смях в бордеите пристанищни,
на виденото през стъкла и брави.
Скръбта по малката къщурка селска,
скръбта по тиха равнина разсечена
с безумната стремителност на релсите -
скръбта по всичко близко и далечно.
Не искам и насън да виждам устни,
изгубили цвета си и усмивката,
ръце безсилни, бледи и отпуснати
върху писма и пожълтели дрипи;
разбити сгради, улици разкаляни,
сандъци с вехтошарски принадлежности
и дъжд пред магазини и пред хали,
разтворил празната си сива мрежа.
Не искам, вече никога не искам
да бъда сам, останал само с думите
за обич, за омраза и за истина.
И ако трябва - ще умра безшумно,
но с любовта, с надеждите на хората,
със нежността в квартирите затънтени,
очите си завинаги затворил
наистина от много, много слънце.
цитирай
4. tili - Попаднах пак на поетичен пир!
11.06.2009 15:44
Ще отпочиват пясъците кротко
и всички улици ще водят към морето.

Благодаря ти и за Иван Пейчев!
цитирай
5. an200 - И аз ти благодаря!
15.07.2009 17:56
Ще се отбивам при теб по-често!)
цитирай
6. mamas - Наистина е страхотно!
21.08.2009 23:17
Изпълнението на Ася вече съм го слушала, но пак беше удоволствие за мен...
цитирай
7. basta - това са и мои преживявания! сб...
03.11.2009 21:35
това са и мои преживявания!
сбогуването винаги ми носи тъга, но това тук...
подейства ми утешително :)
поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=_yK8_ipEq60
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904580
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930