Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2009 23:42 - Българският библиографски институт "Елин Пелин" и краезнанието
Автор: kobata Категория: Технологии   
Прочетен: 3102 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    Развитието на краеведската дейност в България е консеквентно на протичащите обществено-политически процеси, достиженията на различните научни области,  както и степента на патриотичното самосъзнание.

    Натрупването на информационни потоци от краеведска информация, неминуемо довежда до създаване на корелативни връзки между краезнанието и библиографията, като вторично изразяване на документалните източници.

    Българската библиография преминава през сложен път на развитие, като в началото на 20 в. натрупаният известен опит, извиква на бял свят нуждата от специализирана институция, която да осъществява научна дейност и координирането на библиографската практика  в национален мащаб.

   През 1918 г. Александър Теодоров-Балан създава „Български библиографски институт”, заедно с проф. В. Златарски, Стоян Аргиров, Стилиян Чилингиров, Николай Николаев, Никола Михов, Никола Начов и др. [1]

    Отпечатан е и устав, в които е заложена основната цел на института „да следи движението на българската мисъл и слово, а също и на чуждите, доколкото тия последните засягат България и другите балкански народи”.

     Институтът обаче не успява да регистрира някаква дейност освен издаването на устава си и възобновяване за кратко  на сп. „Книгописец”. [2]

    Българският библиографски институт е отново създаден през 1939 г. от Тодор Боров[3], но за рождена дата се счита 1941, когато в бр. 64 на Държавен вестник от 22.03.1941 г. е публикуван „Закон за Български библиографски институт”[4], а на 29.07.1941 г. със заповед № 2019 на Министъра на народното просвещение е утвърден „Устав на Български библиографски институт”.[5]

    До края на Втората световна война, дейността на ББИ се свързва основно с реализирането на три публикации :

1. Боров, Тодор. Защо ни е нужен Български библиографски институт (1941) – брошура с подзаглавие: „Беседа пред приятели”, в която освен обосновка на нуждата от института, Боров чертае дългосрочна и научноиздържана програма за бъдещото развитие на българската библиография;[6]

2. Михов, Никола. София до Освобождението : Библиографско-статистическа скица  (1942)[7] и

3. Боров, Тодор. Пътя към книгите : Увод в библиографията (1942), която е първият теоретичен труд по библиография в България.[8]

    Институтът действа като самостоятелно научно учреждение, като от 1 април  1945 г. Министерски съвет му отпуска държавна субсидия, а от 1948 г. след създаването на Комитета за наука, изкуство и култура – институтът преминава под негово ръководство. С постановление на МС на 12 март 1949 г. е създаден „Институт „Христо Смирненски”, който от 1 декември 1949 г. е прехвърлен към ББИ. По това време Българският библиографски институт приема името на Елин Пелин. През 1955 г. институтът получава статут на самостоятелно научноизследователско учреждение.[9]

     Големият авторитет и делото на членовете, сътрудниците и приятелите на института Александър Теодоров-Балан, Николай Николаев, Тодор Боров, Александър Балабанов, Никола Михов, Иван Дуйчев, Симеон Радев, Христо Вакарелски, Иван Буреш, Павел Делирадев, Тодор Владигеров и др.,  многобройните международни връзки и над 100-те издадени труда до закриването му през 1964 г, са факторите утвърждаващи Българския библиографски институт като научен център по библиографознание, библиотекознание,  книгознание, осъществяващ  методическо, организационно ръководство на практическата библиотечно-библиографска работа у нас.

     Публикациите разглеждащи дейността на Българския библиографски институт са предимно от историческа и отраслова гледна точка.[10] Обект на нашия интерес ще бъде краеведският аспект на научноизследователската и практическата работа на института.

    Според едно наше изследване, анализиращо краеведската библиография до 1944 г., след издадената през 1940 г. първата краеведска библиография в България „Библиография за черно море и крайбрежието му”, чиито съставител е о. з. капитан І ранг Сава Иванов, следващата самостоятелна краеведска библиография е споменатата вече по-горе  „София до Освобождението” от Никола Михов.[11]

     Библиографията е втората книга, отпечатана от библиографския институт и е плод на дългогодишните издирвания на най-големия български библиограф Никола Михов.

    Библиографията има следната структура :

1. Увод  - В него съставителят споделя своите виждания за историческите изследвания на българската столица „София още не познава своето минало. Нашата столица, с която обичаме да се гордеем, и до ден днешен не притежава една цялостно написана истина…”, както и за библиографията на тази тематика - ”Тук събраните данни са само едно далечно  и съвсем слабо ехо на идеята за събиране печатни материали за историята на София. Това е една библиографска копка, която трябва да бъде последвана от големи и продължителни разкопки”.

2. Средни векове. Византия и кръстоносни походи;

3. Нови времена:

   а. Пътешествия, география, картография и статистика;

   б. основни трудове по българска и турска история;

   в. Най-важни библиографски трудове:

      - енциклопедии;

      - биографски речници;

      - каталози;

      - periodica;

      - blue books

      - военна литература;

4. Условни знаци и съкращения;

5. София до Освобождението и

6. Указател на авторите.

    Първата част завършва с думи за библиографското търсене на информация при научните изследвания. Някой от библиографските описания са придружени с анотации. Всичко е прегледано „de visu”. Библиографията е отпечатана в 550 екземпляри.[12]

    Непосредствено след създаването на института в него започва работа по изработването на общи ретроспективни репертоари на българския периодичен печат и българската книга от  тяхното начало до „най-последно време”. Постоянното издирване и набавяне на нужните  издания за репертоарите, както и промените в законодателството за задължителния депозит превръщат библиографския институт в истинска съкровищница на българския печат.

    Наличието на масив от документални източници е предпоставка и за изглаждане на разнообразен справочно-библиографски апарат, даващ възможност за разкриването на фонда от различни аспекти.

    В института са създадени и функционират следните картотеки :

- съдържание на българския периодичен печат след 1944 г.;

- библиография на библиографиите. Биографични материали;

- псевдоними в българската литература и др. [13]

    През 1951 г. институтът пристъпва към изработване на картотека „в помощ на краеведението”, в която първоначално са включени 879 описания на книги и статии, но поради липса на специален служител, работата е преустановена. [14]

    Но и след това при преглеждане, особено на периодичните издания за „Репертоар на българския периодичен печат” се заделят редовно краеведски материали.

        Важен елемент от дейността на института е обслужването на държавни организации, научни и културни учреждения и дейци на науката с библиографски справки из областта на българската и чуждата книжнина, част от които са на  краеведска тематика.

    Например :

- „Литература по география, палеонтология, минералогия, петрография, минерали, кариери и минерални води”; [15]

- „Списък на периодичните издания, излизащи в Бургаски окръг” [16] и др.

    Научно-методичният кабинет на института осъществява консултации касаещи практическата библиографска дейност, като краезнанието също присъства в тях.

    Например :

- „ Как да се състави изчерпателна библиография за Пловдив и околността”[17].

      Освен практическа и научна библиографска дейност, в института се провеждат и квалификационни курсове по библиография и библиотекознание. Част от тях е и четената на 26.02.1954 г. от д-р Димитър Иванчев  лекция на тема „Областната (краевата) библиография . Теория и методика”.[18]

    Много важна част от работата на института е и създаването на печатно, периодично, научно издание „Годишник на Български библиографски институт”.

    За периода 1948 – 1963 г. са издадени девет тома от „Годишника”, като в тях са публикувани –  90 научни статии и студии, 70 научни съобщения и 217 рецензии, дело на едни от водещите имена в българската наука по това време, които дават облик не само на библиотечно-библиографската и книговедската наука, но също и по история, етнология, журналистика и др.

    Авторитетното научно издание има следния информационен модел :

- статии;

- из опита на ..;

- дисертации по библиотекознание, библиография и книгознание, защитени в СССР;

- рецензии, реферати;

- хроника;

- отчети, нормативни документи и

- библиография на библиографията.[19]

    Въпреки неголемия брой, но все пак регистрираме наличието и на публикации с краеведски характер. В „Годишника” са поместени седем научни статии и петнадесет рецензии на книги с поселищни проучвания.

    Например :

-  „Към старата история на Долнострумската област” от Гавраил Кацаров;[20]

- „Страници от историческата география на България. Благоевград – Орхание” от Павел Делирадев;[21]

- „Към историята на Крънската област” от Александър Бурмов;[22]

- „Принос към историята на Котленското читалище преди Освобождението” от Петър Цончев[23] и др

     Следвайки традицията установена в първото българско библиографско списание „Книгописец”, а след това и в сп. „Книжовник”, в „Годишника” също е поместена рубрика, която текущо да информира читателите за културните събития в страната.

     В първи том тя е със заглавие  „Библиотечен живот в България” за 1944, 1945 и 1946 г., а от втори до девети „Хроника”, в която са поместени многобройни  съобщения за дейността на читалища, обществено-политически дейци и събития, награждавания, сказки, театрални представления, създаване на специалности в университета, откриване на библиотеки и т. н. т. за Плевен, Казанлък, София, Пловдив, Сухиндол, Русе, Стара Загора, Дебелец и др., което всъщност представлява един голям масив от краеведски данни.

    Българският библиографски институт прави опити за създаване на фундаментална концепция относно дългосрочното развитие на всички видове на българската библиография.

     Сериозна стъпка в тази насока е участието на директора на института проф. Тодор Боров в научната сесия по библиотечно дело и библиография, която се провежда на 7 и 8 февруари 1957 г. в град София.

    Организатори на форума са Министерството на просветата и културата, Държавната библиотека „Васил Коларов”, Българският библиографски институт „Елин Пелин”, Университетска библиотека и библиотеката при Българска академия на науките.

     Основните доклади са на директора на Държавната библиотека Георги Михайлов, относно състоянието и проблемите на библиотечното дело в България през периода 1957 – 1965 г., както и доклада на проф. Тодор Боров за бъдещите стъпки на българската библиография[24], който е озаглавен „Перспективно развитие на библиографското дело в НР България” и обхваща следните въпроси:

1. Увод – за общото състояние на библиографската дейност след 9 ІХ 1944 г.;

2. Регистрационна библиография;

3. Информационна библиография;

4. Сводни каталози;

5. Краеведческа библиография;

6. Библиография в периодичния печат;

7. Специална библиография;

8. Мероприятия по отделни специалности – техника и промишленост, селско стопанство, медицина, природни науки, военно дело;

9. Препоръчителна библиография;

10. Статистика на книгата;

11. Кадри;

12. Научна  работа в областта на библиографията;

13. Съгласуване на библиографските почини;

14. Подобряване на материалната база на ББИ и

15. Мястото на библиографията в развитието на българската култура.

      В специално обособения параграф „Краеведческа библиография”, Тодор Боров споделя следното: „По събиране на библиографски материали за отделни краища и селища в страната е направено нещо и досега. За съжаление усилията на много местни деятели са останали без достатъчна методическа помощ и без съгласуваност. В доста случаи те са отишли напразно. Завършването и издаването на двата общи библиографски репертоара, на книгата и на периодичните издания ще даде нов тласък на краеведческата библиография. Но и дотогава ще е полезно да се вземат мерки за по-планово и по-настойчиво отношение към краеведческата библиография.

    В организационно отношение краеведческата библиография следва да се съсредоточи в о к р ъ ж н и т е  б и б л и о т е к и  из страната, а за София – в  с т о л и ч н а т а  г р а д с к а  б и б л и о т е к а. С библиографски и краеведчески задачи ще трябва да се натоварят и някой от по-големите читалищни библиотеки. От 1959 г. всички тези библиотеки следва да заплануват обмислени мероприятия за библиографско обхващане, текущо и ретроспективно, на литературата за местния край, първоначално под формата на картотеки, а по-късно и за обнародване в местния печат или в самостоятелни издания.

    През 1958 г. ББИ ще издаде кратко р ъ к о в о д с т в о  в помощ на работещите по краеведски задачи, а от 1959 г. ще дава организирано методическа помощ в тази област”.[25]

    От името на института такова помагало не е издадено, но през 1961 година излиза от печат книгата на Димитър Иванчев и Петър Чолов „Краезнание и краеведска работа в библиотеките” с подзаглавие „Теоретически и практически указания с указател на краеведска литература”[26], която съдържа белезите на „ръководството”, което Тодор Боров споменава в своето изказване.

    Идеите, представени в доклада, относно организацията на краеведската библиография и съсредоточаването и в окръжните библиотеки, са реализирани с официален документ много по-късно, едва през 1970 г., когато е прието Постановление № 2 на Министерски съвет, в което със специален  текст се указва, че „Окръжната библиотека е център на справочно-библиографската дейност и на библиографията за родния край”.[27]

    Много трудно, да не кажем невъзможно е проучването на краеведската работа в Българския библиографски институт, само на базата на годишните отчети за дейността му и спорадичните  публикации за него. Нерадостен факт е, че до днес няма едно задълбочено изследване, базирано на архивни материали, придружено със сериозен анализ, което ще ни даде възможност да добием точната представа за истинския мащаб на всичко свършено от института за над 20 годишното му съществуване. Такова проучване със сигурност ще обогати и историята на библиотечно-библиографското краезнание у нас.

    Говорейки обобщаващо, всъщност ние представяме не дейността на института, а работата, тревогите, въжделенията на неговите уредници и сътрудници, на живите хора, които със мислите, енергията и творчеството си утвърждават българската библиография, придават и един професионален вид в световен мащаб, и задават параметрите на нейното развитие за поколения напред.

    Един от тях е д-р Димитър Иванчев, отдал целия си съзнателен живот на библиографията, работил в института от неговото създаване до закриването му. Първият теоретик на библиотечно-библиографското краезнание в България, чиито публикации не са изгубили своята актуалност и до днес. Освен три публикации, животът и творчеството на Димитър Иванчев,  също не са изследвани до сега.[28]

    Със сигурност, ненадейното закриване на „визитната карта на българската култура”, е факторът, поради който е прекъсната работата на института в областта на краеведската дейност у нас.

    Но въпреки изминалите над 40 години от прекратяването на фактическото му съществуване, трудовете на института и до днес са един професионално изготвен, надежден източник на фактографска и библиографска информация, който е залог за реализиране на разностранни проучвания за родния край.

    Неразривно свързан със съдбата на института е животът на неговия основател и директор проф. Тодор Боров и най-добре е да завършим нашето изложение с една негова мисъл.

    „… И всеки ще остане на тоя свят с това, което е създал. Във всеки случай аз не пожелавам на тия, които успяха да прокарат закриването на ББИ, да влязат в историята на българската култура с това свое дело”.[29]

 

 

БЕЛЕЖКИ



[1] [ Деветдесет] 90 години законодателство за задължителния депозит и текущата национална библиография на България : Сборник / Ред. кол. Кремена Зотова – отг. ред. и др. София, 1988, с. 15 – 16 ; Боров, Тодор. Съдбата на библиографския институт в България. // Б о р о в, Тодор. Стъпки по пътя на един дълголетник 1901 – 1991. София, 1992, с. 237 – 252.

[2] Пак там.

[3] Зотова, Кремена. Български библиографски институт 1945 – 1955. София, 1955, с. 17 ; Боров, Тодор. Съдбата на …

[4] Закон за Български библиографски институт. // Д ъ р ж.  в е с т н и к, № 64, 22 март 1941.

[5] Устав на Български библиографски институт. // Г о д. ББИ [за 1945  - 1945], 1, 1948, с. 661 – 619.

[6] Боров, Тодор. Защо ни е нужен Български библиографски институт : Беседа пред приятели / Тодор Боров. – София : Книпеграф, 1941. – 31 с.

[7] Михов, Никола. София до освобождението : Библиографско-статистическа скица / Състав. Никола Михов. – София : Книпеграф, 1942. – 62 с.

[8] Боров, Тодор. Пътя към книгите : Увод в библиографията / Тодор Боров. – София : Книпеграф, 1942. – 160 с.

[9] Зотова, Кремена. Цит. съч.  с. 18 - 37 ; Боров, Тодор. Съдбата на … ; Отчет  на Българския библиографски институт „Елин Пелин” за 1949 г. // Г о д. ББИЕП [за 1947 – 1951], 2, 1952, с. 324 – 328.

[10] Зотова, Кремена. Български библиографски институт 1945 – 1955 / Кремена Зотова, Под. ред. Тодор Боров. – София : Наука и изкуство, 1955. – 93 с. ; Бошнаков, Димитър. Създаване и ликвидиране на Българския библиографски институт (Към 50-годишнината от неговото учредяване). //  Е д и н  живот за книгите : В чест на проф. Тодор Боров във връзка с 90-год. му / Състав. и ред. Иван Радев, Марин Ковачев, Любен Атанасов. В. Търново, 1991, с. 44 – 50 ; Фурнаджиева, Елена. Справочно-библиографската работа на Българския библиографски институт „Елин Пелин”. // П а к  т а м, с. 50 – 55 ; Боров, Тодор. Съдбата на библиографския институт в България. // Б о р о в, Тодор. Стъпки по пътя на един дълголетник 1901 – 1991. София, 1992, с. 237 – 252 ; Стайкова, Цветана. Българският библиографски институт и неговото място в развитието на българската библиография. // Ценко Ц в е т а н о в  и българската  книжовна култура : Нац. науч. конфер. посвет. на 100-год. от рожд. му / Състав. Мария Младенова. София, 2004, с. 175 – 182.  

[11] Ковачев, Марин. Краеведските библиографски помагалав България до 1944 г. // Е д и н  живот за книгите : В чест на проф. Тодор Боров във връзка с 90-год. му / Състав. и ред. Иван Радев, Марин Ковачев, Любен Атанасов. В. Търново, 1991, с. 96 &



Тагове:   библиография,


Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kobata
Категория: Изкуство
Прочетен: 904510
Постинги: 301
Коментари: 1575
Гласове: 18327
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930